Постинг
02.10.2020 20:14 -
Хумор,сатира и забава
Тръгнала Червената шапчица през гората, за да занесе на баба си разни неща за ядене. Както винаги майка и казала:
- Недей да говориш с никой непознат, защото има разни чичковци, които ще ти дават бонбони, шоколади и даже наркотици! Върви само по пътеката и право в къщата на баба ти, нали разбра?
Червената шапчица само кимнала, докато си мислела:”Писна ми от обещания, деева! Къде са тия чичковци с шоколадите и бонбоните? Аре мола ви са…”.
Тръгнало девойчето и наистина кротко си вървяло по пътечката, но в един момент пред него изскочил големия лош вълк. Шапчицата само си изтръскала цигарата и изчакала да види какво ще направи тоя проскубан звяр. Вълкът леко наклонил глава и попитал:
- Къде си тръгнала, бе, мацко?
- Отивам при баба ми, нося и топла питка, масълце и разни дреболии, ти що питаш?
- А баба ти богата ли е? – хитро попитал вълка.
Червената шапчица се ухилила:
- Ооо, да, даже много! Ти защо мислиш, че всеки ден изминавам толкова път пеша, а? Това е все едно да ходиш пеша от София до Ихтиман! Важно е, Вълчо, да ме включи в завещанието си и то на първо място! – тя доволно дръпнала от цигарата.
Вълкът рязко хванал девойката за врата и наредил:
- Сега ще се обадиш на баба си, ще и кажеш, че си тръгнала с колелото и без да искаш си бръснала един дървар тука в гората. Човекът е паднал в пропастта, а колегите му искат голям подкуп, за да не извикат полиция и да не те пратят в затвора. Ясно ли е? Искат сто бона минимум!
Червената шапчица тежко преглътнала, но извадила айфона и се обадила на баба си, като трескаво и разказала какво уж се е случило. От другата страна бабата само подсмръкнала и наредила:
- Застреляй свидетелите и бързо идвай! Мастика нали ми носиш? – и затворила.
Девойчето било много изпълнително, щото нали трябва да слуша богата си баба, така че бръкнало в кошничката, извадила един Валтер PK380 Nickel 9Ч17 с интегрирана релса за монтаж на лазерен прицел и гръмнало вълка директно в сърцето, щото не искала да губи време. Оставила трупа да лежи там и забързала към къщичката на баба си. Почукала на вратата и влязла, като мило поздравила старицата, която я повикала с пръст и изтръгнала кошницата от ръцете на момичето, за да види какво има вътре. И веднага се започнало едно мрънкане:
- Ква е тая питка, бе, бабиното? Мчи тя прилича на подметка! Безглутенова е, нали? Кажи на побърканата си майка, че искам бяла погача! А тва масло какво е? От мандра явно…Уж здравословно, а? Няма да се разберем с тая моя снаха, да знайш! Искам онова с краварката в левия ъгъл, ясно! Ех, поне има мастика…Ама пак е пещерска, баси! Виж кво, мойто момиче, утре искам узо, иначе ще си пренапиша завещанието! И кажи на майка си, че на мен няма да ми мине с тоя номер за здравословната храна! Утре искам и карловска луканка, кавърма и един буркан шкембе чорба! Деева тия нови моди!
Червената шапчица кротко слушала баба си, леко си псувала на ум и сериозно пресмятала колко патрона са и останали в пълнителя….
- Недей да говориш с никой непознат, защото има разни чичковци, които ще ти дават бонбони, шоколади и даже наркотици! Върви само по пътеката и право в къщата на баба ти, нали разбра?
Червената шапчица само кимнала, докато си мислела:”Писна ми от обещания, деева! Къде са тия чичковци с шоколадите и бонбоните? Аре мола ви са…”.
Тръгнало девойчето и наистина кротко си вървяло по пътечката, но в един момент пред него изскочил големия лош вълк. Шапчицата само си изтръскала цигарата и изчакала да види какво ще направи тоя проскубан звяр. Вълкът леко наклонил глава и попитал:
- Къде си тръгнала, бе, мацко?
- Отивам при баба ми, нося и топла питка, масълце и разни дреболии, ти що питаш?
- А баба ти богата ли е? – хитро попитал вълка.
Червената шапчица се ухилила:
- Ооо, да, даже много! Ти защо мислиш, че всеки ден изминавам толкова път пеша, а? Това е все едно да ходиш пеша от София до Ихтиман! Важно е, Вълчо, да ме включи в завещанието си и то на първо място! – тя доволно дръпнала от цигарата.
Вълкът рязко хванал девойката за врата и наредил:
- Сега ще се обадиш на баба си, ще и кажеш, че си тръгнала с колелото и без да искаш си бръснала един дървар тука в гората. Човекът е паднал в пропастта, а колегите му искат голям подкуп, за да не извикат полиция и да не те пратят в затвора. Ясно ли е? Искат сто бона минимум!
Червената шапчица тежко преглътнала, но извадила айфона и се обадила на баба си, като трескаво и разказала какво уж се е случило. От другата страна бабата само подсмръкнала и наредила:
- Застреляй свидетелите и бързо идвай! Мастика нали ми носиш? – и затворила.
Девойчето било много изпълнително, щото нали трябва да слуша богата си баба, така че бръкнало в кошничката, извадила един Валтер PK380 Nickel 9Ч17 с интегрирана релса за монтаж на лазерен прицел и гръмнало вълка директно в сърцето, щото не искала да губи време. Оставила трупа да лежи там и забързала към къщичката на баба си. Почукала на вратата и влязла, като мило поздравила старицата, която я повикала с пръст и изтръгнала кошницата от ръцете на момичето, за да види какво има вътре. И веднага се започнало едно мрънкане:
- Ква е тая питка, бе, бабиното? Мчи тя прилича на подметка! Безглутенова е, нали? Кажи на побърканата си майка, че искам бяла погача! А тва масло какво е? От мандра явно…Уж здравословно, а? Няма да се разберем с тая моя снаха, да знайш! Искам онова с краварката в левия ъгъл, ясно! Ех, поне има мастика…Ама пак е пещерска, баси! Виж кво, мойто момиче, утре искам узо, иначе ще си пренапиша завещанието! И кажи на майка си, че на мен няма да ми мине с тоя номер за здравословната храна! Утре искам и карловска луканка, кавърма и един буркан шкембе чорба! Деева тия нови моди!
Червената шапчица кротко слушала баба си, леко си псувала на ум и сериозно пресмятала колко патрона са и останали в пълнителя….
Няма коментари
