–...аз познавам един художник тук! -включва се Недялко в разговора, който той започна. –...Цветан Казанджиев!

–Не съм го чувал! –казва Живко.

–Как не си, той е известен! -подигравам Живко. –Една негова картина я намерили в мъжката тоалетна в Районния съд!

–Глупости! Картина в тоалетна! -криви се Живко.

–Това сега го измисли! –хили се Недялко.

–Не бе! Картината е, млада гола жена, която разресва косата си.

–Еее! -не вярва Недялко.

–Той един меценат…! –почвам.

–Какъв! -връзва се Живко.

–Един меценат ходил да си изважда свидетелство за съдимост, и в тоалетната видял картината…!

–Ей такива ги измисля! Глупости! -разколебан е Живко.

–И ги питал! Какво прави тази картина в тоалетната! -продължавам аз.

–Какво се прави на тази картина в тоалетната! -отговорил му домакина.

–Не не не! -гледат ме Живко и Недялко.

–Добро утро! -спирам устрема на Маги към счетоводството, пришпорена от дочутото. –Да те питам!

–Да! -силно разколебана е Маги.

–Ти познаваш художника Петър Тепсизов! От Галерията! -наслаждавам й се аз.

–...Да…?! -изпитва ме тя.

–Интересна история, намерили една негова картина в тоалетната на “Зъболекарска”!

–“Зъболекарска” сега я продават! -окопитва се Маги.

–Да! Той я подарил на един гинеколог, който имал кабинет там, и после я забравил! Тя му била дипломна работа! Много се смутил като му я върнали! -гледам влюбено през Маги.

–Интересно! -усмихва ми се за секунда Маги и хуква.

–Да не забравиш за колата! -звъни жена ми. -Какво правиш, ще пътуваш ли днес?

–Не! Разправих им за картината в тоалетната!

–...Ааа, на Петьо Тепсизов! Къде се сети?