SLIM е заработил отново! Преди десет дни струващият около 120 милиона долара японски апарат кацна на Луната, в не съвсем щатен режим. Той се е прилунил на около 55 метра от целта, с което постигна главната цел на тази мисия – да се демонстрира кацане на точно определено място (в рамките на 100 м), а не където и да е (макар и последното, само по себе си да е доста голямо предизвикателство). Това е изображение от системата за ориентация при кацането: https://i0.wp.com/spacenews.com/wp-content/uploads/2024/01/20240125-1_e_02-SLIM-landing.jpg?resize=1024%2C669&ssl=1

Как апаратът успя да заработи отново? Той е ориентиран така, че слънчевите му батерии му сочат на запад, а сега лунният ден завършва и Слънцето е от западната страна на SLIM. Инженерите от JAXA го изключиха около два след кацането, когато зарядът на батериите спадна до 12%. Вероятно през изминалите дни слънчевите батерии са заредили акумулатора и апаратът, следвайки програмата си, се в опитал да се свърже със Земята.

Нещатното събитие при прилуняването е повреда в един от двигателите, която е настъпила още преди апаратът да докосне повърхността и е довела – ни повече ни по-малко, до падането на соплото на двигателя! За щастие в конструкцията на апарата е предвидено дублиране (апаратът има два двигателя):

което е спасило станцията от разрушителен удар в повърхността.

Снимка на падналото сопло (и други компоненти):

www.unmannedspaceflight.com/index.php?act=attach&type=post&id=54462

При прилуняването апаратът трябваше да се завърти на 90 градуса и буквално, да „легне“ на лунната повърхност на една страна. Вероятно поради асиметрията на импулса от главните двигатели SLIM е докоснал повърхността с прекалено голяма хоризонтална скорост, и се е завъртял двойно повече – почти на 180 градуса, при което след прилуняването „носът“ на апарата сочи земята, а слънчевите батерии са почти вертикални, вместо да се хоризонтални добре осветени.

Да се върнем на дублирането. Разбира се, то не е измислено нито вчера, нито от инженерите в Японската космическа агенция. Мъск използва 33 двигателя в Starship, не само за дублиране, а и за да използва предимствата, които дава мащаба. Интересно, че преди повече от половин век нещо подобно се е опитал да направи и Сергей Корольов с ракетата Н-1 с 30 двигателя в първата степен, но някогашната електроника не е била в състояние да се справи с управлението им и се е налагало ако един двигател се повреди, да се спира срещуположния, при което се губи двойно повече тяга, а сега загубата на един двигател може да се компенсира от останалите.

А тук може да се види положението на апарата (самият той е сниман о един от малките луноходи, които носеше на борда си), както и снимка от орбита, на която е показано положението на SLIM и е обозначено какво се вижда на горната снимка:

http://www.unmannedspaceflight.com/index.php?act=attach&type=post&id=54468

Няколко съобщения за възобновяване на комуникацията със станцията:

https://twitter.com/PI9CAM/status/1751657240728117705

https://twitter.com/coastal8049/status/1751723650372538717

https://twitter.com/PI9CAM/status/1751657240728117705

Повече за SLIM може да се прочете тук: https://global.jaxa.jp/projects/sas/slim и тук https://en.wikipedia.org/wiki/Smart_Lander_for_Investigating_Moon

Накрая за сравнение – индийският апарат Chandrayaan-3, който кацна на Луната на 23.08.2023 година, струва около 91 милиона долара. За себестойността на китайските апарати няма данни.