Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2021 10:12 - Какъв Ден на Европа щяхме да празнуваме без победата на Червената армия?
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 933 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
/Поглед.инфо/ от Симеон Миланов

Днес в България, а и в цяла Европа, наричаме 8. Май "Ден на Европа" и в това няма нищо лошо. Но когато някой каже, че 9 май е и Ден на победата, от казионните медии и някои политически сили се надига неистов вой до небесата. Започват да се развиват теории как, видите ли, Червената армия всъщност не е победила силите на Третия Райх - победили ги американците и британците, разбира се. А ако Червената армия има някакъв принос, казват антикомунисти и русофоби из цяла Европа, то все пак той не бил значителен, защото Съединените щати доставяли консерви с храна, камиони, автомобили и други полезни неща на руснаците. Любима дъвка, както на българските, така и на европейските десничари е и темата за някакъв предполагаем съюз между Нацистка Германия и Съветския съюз. Теза, която не издържа на сериозна научна критика, защото много преди Москва да сключи пакт за ненападение с Берлин, Британската и Френската империи дават картбланш на Хитлер да анексира Чехословакия и Австрия. Дори Полша, която днес е сред най-гласовитите русофобски сили, сключва Пакт за ненападение с Германия на Хитлер през 1934 година. Но наричат ли днес русофобите и антикомунистите Полша съюзник на Хитлер? Не, разбира се. Като една от най-ключовите страни в атлантическия милитаризиран санитарен кордон срещу Руската федерация, Полша бива героизирана и собствената й вина за Втората световна война се забравя. Също така никой не говори и как поляците участват в анексирането на Чехословакия.

Още по-интересна, но почти забранена тема, както в България, така и в други европейски страни тема са връзките на германските нацисти със западни капитали. Добре известно е обаче, че някои западни финансисти и индустриалци или симпатизират, или користно финансират възхода на нацистите във Ваймарската република. Сред тях са Хенри Форд, Монтагю Норман, Морган, Харимън, Осборн, Браун Брадърс и други. Интересно е например, че американецът Прескот Буш ръководи банка, дълбоко свързана с германския магнат Фриц Тисен, който пък не крие, че е бил един от най-големите спонсори на Хитлер. Също така, през 1928 година, сътрудникът на Джей Пи Морган, Оуен Янг, който ръководи Дженеръл Електрик, предлага план за погасяване на германския дълг. Сериозни са връзките на Форд с германския концерн IG Farben. Има преки и косвени доказателства, че Дюпонт, Стандърт Ойл и други западни концерни също са свързани по един или друг начин с нацистите. В този смисъл, вече има сериозни исторически изследвания (уви, не на българската наука), които доказват, че индустриалният и икономически възход на Третия Райх след 1933 година не е съвсем случаен и не се дължи на някакви гениални нацистки политики.

Целенасоченото изкривяване на историческата правда изисква да си зададем въпроса - как щеше да изглежда Европа, ако Червената армия не беше победила? Отговорът на този въпрос може да бъде даден съвсем обусловано и документално аргументирано, защото сторонниците на "Хилядолетния Райх" никога не са крили плановете си.

Ако разглеждаме сериозно събитията, Втората световна война би могла да има само два алтернативни варианта на историческите събития. Единият е победа на силите на Оста, водени от Германия и Япония, а другият е победа на западните имперски сили (които е популярно да наричаме "западните демокрации", но не трябва да забравяме, че по това време са колониални сили), но след като първо германците са прегазили Съветския съюз. Сценарий, на който впрочем някои кръгове в Лондон и Вашингтон откровено са се надявали - Германия и СССР се изтошават, а после англосаксонците обират плодовете на победата.

Вторият вариант, обаче, не беше възможен. Каквото и да са си мислели някои русофоби във Вашингтон, но най-вече в Лондон, ако нацистите бяха прегазили Съветска Русия, западните сили нямаше да могат да победят Райха. На първо място, единствено СССР е бил способен да мобилизира огромните човешки ресурси, които са били нужни за разгромяването на германския Вермахт, Вафен СС и съюзниците им. Справедливостта изисква да се каже, че наистина САЩ помагат материално на Съветския съюз. В определени моменти, доставките им съставляват 8-9 % от годишното военно производство на СССР. Това е, разбира се, впечатляващо, но не може да се сравнява с колосалните усилия, както на фронта, така и в тила на съветските народи.

Към началото на Втората световна война, най-могъщата сухопътна сила сред западните демокрации/империи, е Френската армия. Франция може да извади срещу германците 135 сухопътни дивизии, в които има 3,300,000 войници и офицери, подкрепени от почти 14,000 артилерийски оръдия и близо 3000 самолета от всякакъв тип. Наистина твърде впечатляваща военна сила, която по мнението на някои военни специалисти, можеше да сложи край на амбициите на Хитлер 1938 или 1939, когато той анексира Чехословакия или когато напада Полша. Вместо това, западните демокрации/империи се задоволяват да седят на отбранителните си позиции в Елзас и Лотарингия, докато танковите сили на Гудериан и Манщайн мачкат Полша.

През 1940 година Райхът най-сетне обръща погледа си към Франция, която въпреки силата си не е правила нищо за да го спре. За около един месец, Френската армия, която е най-мощната и добре оборудвана западна сила, както и експедиционният корпус на Британската империя, са разгромени от Вермахта.

И ако това, че най-силната западна армия беше победена от нацистите за един месец не е доказателство, че без Червената армия, Западът не би могъл да победи Оста, то нека да споменем и други факти. Към есента на 1944 година, когато американците най-накрая са се решили да се включат във войната със сухопътна операция срещу Райха, Германия продължава да държи 75 % от силите си на фронта срещу Съветския съюз. Срещу американските, британски, канадски и френски сили на Западния фронт се сражават по-малко от една четвърт от немските части, при това обикновено непълнокръвни дивизии, както и не толкова елитни. Очевидно германците са смятали, че най-голямата заплаха за "хилядолетния Райх" е Съветския съюз, а не Англия и Америка. Който е чел мемоарите на германски командири като Хайнц Гудериан, Ерих фон Манщайн или Паул Хаусер, знае, че във Вермахта по това време, да те пратят на Източния фронт срещу руснаците се смята за своего рода наказание.

Има и друг момент - обществеността в Британската империя и Съединените щати не е готова да даде многомилионните жертви, които Съветският съюз дава. В Съединените щати до самото начало на участието им във войната, има много силно германофилско настроение, тъй като огромна част от белите американци са германци по произход (в един момент дори повече от англосаксонците и англо-келтите). Освен това, американската традиция на изолационизъм е много силна и единствено японската атака срещу Пърл Харбър, успява да мобилизира Америка за участие във войната. Няма ситуация, при която Съединените щати да могат да ангажират многомилионни сили на фронт срещу Германия. Особено една Германия, която хипотетично е победила СССР и разполага с ресурсите и населението на цяла Европа от Франция до Урал. Вярно е, че САЩ мобилизират през войната милиони войници, но жертвите им са "едва" няколкостотин хиляди и това не е случайно. Като типична морска сила, при това такава със силен изолационистки манталитет, САЩ не участват активно в огромни сухопътни операции.

Що се отнася до Британската империя, "добрата, стара Англия", просто не може да си позволи подобно нещо. Британската империя няма нито икономическия, нито човешкия ресурс за подобно нещо (особено имайки предвид, че по това време империята вече е започнала постепенно да се разклаща и разпада и в различни колонии има движения за независимост, които Германия и Япония могат да използват).

С други думи, ако Съветският съюз не беше ангажирал огромни човешки, индустриални и икономически ресурси, няма вариант, при който Германия да бъде победена. Аналогично, в Азия ако Китай не беше задържал основната маса на японските сухопътни сили, Империята на изгряващото слънце щеше без проблем да стигне до британска Индия.

Показателно е, че само при обсадата на Ленинград, Съветския съюз дава в пъти повече жертви, отколкото Съединените щати за цялата война. Всъщност, нека не бъдем голословни. Ето какви са военните жертви през Втората световна война:

- САЩ губят 407,300 войници, моряци и пилоти, които са загинали в сраженията с Германия, Япония и Италия.

- Югославия губи от 300,000 до 450,000 войници.

- Великобритания губи 383,700 души.

- СССР губи от 8,668,000 до 11,400,000 войници във Великата отечествена война.

- Румъния губи 300,000 войници през войната.

- Полша губи 240,000 войници.

- Филипините (контролирана от САЩ територия) губят 57,000 войници.

- Япония губи до 2,300,000 войници.

- Италия губи около 340 до 400,000 войници и офицери.

- Германия губи над 5,000,000 войници и офицери.

- Франция губи 390,000 войници.

- Финландия губи 94,700 войници и офицери.

С други думи, виждаме, че военните загуби на Съединените щати и Британската империя са сходни като брой с тези на малки държави като Румъния и Югославия. Това не е, защото англо-американските войници са били някакви супермени, които не ги ловят куршуми, а защото англо-американското командване е много предпазливо и предпочита да не участва в големи сухопътни операции (особено, когато вместо английски и американски войници, могат да умират руснаци и китайци например). Първият голям фронт, който западните сили отварят е инвазията в Сицилия и Южна Италия, която започва едва 1943 година, когато на Източния фронт вече са били унищожени цели армии и фронтове и от двете страни.

Иначе казано, варианта, при който Германия бие СССР, но западните сили я побеждават, е невъзможен. Без Съветския съюз не би могло да има победа над нацистка Германия и имперска Япония, както фактите показват. Нека тогава да видим, какво щеше да очаква Европа, ако нацистите бяха победили. Това е важно, тъй като днес под носовете ни лека-полека се извършва една реабилитация на Оста и хитлеристкия лагер, колкото и абсурдно да звучи това. В страни като България, Украйна, Словакия, Хърватия, Естония, Латвия и Румъния например, откровено някои историци, общественици и граждани говорят как едва ли не, щяло да бъде по-добре ако хитлеристите спечелят (чувства породени от примитивна русофобия и фанатичен антикомунизъм). И не се залъгвайте, хората, които развиват подобни тези не са само разни маргинални неонацисти с бръснати глави. Не, сред тях има и "уважавани" десни политици, учени и общественици, включително от управляващи партии.

И така, какво планират германците за Европа и от какво ни спаси Червената армия (която както видяхме, е основният противник на Третия Райх през Втората световна война)? В лятото на 1941 година, когато Вермахтът вероломно напада СССР, от Главното управление за имперска сигурност (Reichssicherheitshauptamt), ръководено от "черния принц" Хайнрих Химлер, започва да се разработва така нареченият Generalplan Ost (Генерален план за Изтока). Целта на този план е да начертае бъдещето на Източна Европа, в която трябва да бъде изграден "лебенсраум" (жизнено пространство) за германската нация. Последният писмен вариант на нацисткия план за Източна Европа е от 29 октомври, 1942 година. Планът предвижда операциите по него да се финансират с крупната сума от 46 милиарда райхсмарки към пролетта на 1942 година, предвидени за инфраструктура, преселвания, земеделско развитие и колонизация. С други думи, става въпрос за най-мащабния проект на Райха, който е очертан още в "Моята борба" от Хитлер по един или друг начин. За съжаление, част от документите са унищожени преди победата през май 1945 година, когато много нацисти започват да прикриват следите си, за да си уредят по-леко третиране от съюзниците и потенциално да колаборират с американците.

Ето какво казва за плана обергрупенфюрерът от СС, Ерих фон дем Бах-Зелевски (същият, който потушава Варшавското въстание):

"Това (планът за колонизация на Източна Европа) е въпрос на съществуване, съответно ще бъде расова борба с безмилостна ожесточеност, в хода на която 20 до 30 милиона славяни и евреи ще загинат чрез военни действия и кризи с хранителните доставки."

Планът има два варианта - "малък" (Kleine Planung) и "голям"" (Grosse Planung). Те описват стъпките, които ще се предприемат в период от 30 години, за етническото прочистване и германска колонизация на Източна Европа.

В първите десет години според "големия план", всички източни и западни славяни (руснаци, белоруси, украинци, поляци, чехи и словаци) трябва да бъдат екстерминирани, поробени или германизирани. Пак според него, на мястото на много от избитите източноевропейци, в първите десет години трябва да бъдат заселени десет милиона германци и други германски народи.

Някои източноевропейци, които се считали за "подходящи" и "приемливи" "мелези" се е предвиждало да бъдат германизирани. В този смисъл е честа практиката да се отвличат източноевропейски бебета и да се отглеждат от германски институции и семейства. Например, естонците били разглеждани като "желателни" за германизация, докато литовците, които имат "много славянска кръв", е трябвало по-скоро да бъдат изтребени. Според Химлер, почти цялата литовска нация (която днес е от най-русофобските в Европа), е трябвало да бъде депортирана в Сибир.

Какво се е предвиждало за отделните страни и региони?

- За Литва, Латвия и Естония, които днес са едни от най-русофобските нации, и които са много активни в рушенето на съветски паметници и почитането на "герои" от СС, се предвиждало да бъдат лишени от всякакви зачатъци на независимост и държавност, а териториите им да бъдат включени в зоните за колонизация от германци. Литовците и латвийците е трябвало да бъдат депортирани в Западен Сибир, докато естонците германизирани. До 85 % от литовците е трябвало да бъдат премахнати от родните си земи, за да бъдат заселени германци. В Латвия до 50 % от латвийците е трябвало да бъдат премахнати по един или друг начин, за да отстъпят място за "арийци". До 25 години след началото на естонската германизация, около 40-50 % от естонците също е трябвало да бъдат изселени на изток, макар и в по-добри условия от литовци и латвийци.

- Съдбата на поляците е решена от Хитлер още през 20-те години, въпреки че през 1934 сключва пакт за ненападение с Полша и по едно време се говори дори за общ антиболшевишки "кръстоносен" поход на Берлин и Варшава срещу СССР. През 1941 година е решено, че до 15-20 години след окупацията на Полша, полската нация трябва да бъде напълно унищожена. Полският елит и интелигенция е трябвало да бъдат унищожени напълно, а народът лишен от култура. Освен това е имало абсолютна забрана за образование на поляците. Полският народ е трябвало да тъне в най-примитивно невежество и да забрави всякаква своя идентичност и желание за съпротива. Малка част от поляците, около 10 % е трябвало да бъде германизирана. Още 3-4 милиона полски селяни са щели да бъдат оставени, за да работят във фермите на новата германска феодална аристокрация. Другите 80-85 % от полската нация е трябвало да бъдат избити. Иначе казано, минимум 21-22 милиона поляци е трябвало да бъдат елиминирани физически. Специално заради поляците (и евреите) са правени експерименти за масова стерилизация. Една огромна част от 12-те милиона трудови роби в Райха са били поляци.

- Въпреки колаборационизма на бандеровците и тогава и днес, Украйна също не я е очаквала добра съдба в "Обединена Европа" на Хитлер. Целенасочено украинският райхскомисар Ерик Кох заповядва да се изземват всички хранителни и земеделски продукти от Украйна и да се пращат в Германия. Това служи не само за изхранване на Райха, но и за избиване на украинците от глад. На немските войници е изрично заповядано да не дават дори къщей хляб от милост на украински жени, деца или старци. За открадната храна от германската администрация и военни, наказанието са били масови разстрели, не само на виновните, но и на техните семейства и дори съседи. Близо 65 % от западноукраинците от Галиция (които иронично са най-прогермански и пронацистки настроени и тогава и днес), е трябвало да бъдат изселени на изток, а другите 35 % германизирани. На тяхно място се е планирало да се заселят германци и скандинавци. Освен това, Крим е трябвало да бъде "регерманизиран" (тъй като през 3-5 век полуостровът е бил населен с германското племе на готите). Белорусите е трябвало да бъдат третирани подобно на украинците, като от тях около една четвърт се е планирало да бъдат германизирани, а другите депортирани в Сибир.

- Чехите, които се забъркаха наскоро в пореден русофобски скандал, също са били специален обект на планове от страна на хитлеристите. Близо 50 % от чехите е трябвало да бъдат избити или изселени на изток. Остатакът е трябвало да се германизират, бидейки считани за "расово приемливи". Разбира се, чешкият език и култура е трябвало да бъдат напълно забравени, а Бохемия и Моравия да станат интегрална част от Райха. В крайна сметка, нацистките планове не се осъществяват, защото същата тази Червена армия, на която днес в Чехия бутат паметниците, освобождава Прага от германците.

- Руснаците са се считали за най-нежелани и опасни от източноевропейските народи. Специални планове се чертаят за ликвидиране на руската нация. Хитлеристки теоретици като Розенберг и Вецел казват, че руската нация е млада и съответно биологически силна, а освен това и притежаваща много нордическа кръв, което може да я направи силна според някои нацисти. Считало се е, че Съветският съюз трябва да се раздели на различни административни зони - генерални комисариати, които са под немски контрол. В тези зони германците са щели да насърчават най-различни сепаратистки групи и етнически антируски национализми. Райхскомисариатът Русия е трябвало да се раздели на множество генерални комисарства, които са слабо свързани, за да се прекъсне административното единство на етнически руските земи. След това руският народ е трябвало да се раздели на различни категории. Първата са едва няколко милиона "нордически типа", които е трябвало да се избият, защото така, руснаците са щели да "затъпеят" според нацистите и да "оскотеят". Излишно е да се казва, че подобна е щяла да бъде съдбата и на масата други руснаци, които са били "расово непълноценни" в дългосрочен план, защото Хитлер е вярвал, че имат "нисша" славянска, тюркска и сибиряшка кръв. Близо 70 милиона руснаци е трябвало да бъдат избити до 30 години след окупацията. Остатакът от руската нация заселен в Сибир, близо до границите с Японската империя.

- Сърбия и Хърватия също са засегнати. Хърватия е трябвало да се поддържа като марионетна държава, лишена от всякаква външнополитическа зависимост, като в адриатическата и зона (Далмация) е щяло да доминира италианското влияние, а в Славония и Босна германското. Постепенно хърватите е трябвало да бъдат "де-славянизирани". С тази цел, в марионетната хърватска държава през войната се разпространява нелепият исторически наратив, според който хърватите не са славяни, а смесица между германското племе готи и балкански илирийци. Съдбата на сърбите е била по-мрачна. През Втората световна война така или иначе стотици хиляди от тях са убити от окупационните сили. Планът за Сърбия е да се поддържа марионетна държава, която когато се наложи, да се насъсква срещу хървати или българи, според геополитическата нужда.

- Ами България? Ние, които сме съюзници на хитлеристите, нямаше да бъдем избити веднага. Днес у нас се прокарва някакъв наратив от лъжи и полуистини, който гласи, че едва ли не, Хитлер и цар Борис били осъществили българското национално обединение. Това не е истина, тъй като Вардарска Македония и Беломорска Тракия са дадени под временно българско администриране. Всъщност, в хода на войната, в Германия излиза дори една карта на бъдеща Европа, където Вардарска Македония не е част от България, което предизвиква скандал у нас. В един свой разговор, Хитлер казва, че Румъния и Унгария трябва да се въоръжават непрекъснато и насъскват една срещу друга, за да се контролират от Райха. Не е трудно да си представим, че на нас ни е отредена съдбата от Райха, да сме във вечен конфликт със сърби, румънци, гърци и албанци, за да не надигаме глава и да сме зависими. По-страшното е, че германците очевидно са планирали де-славянизацията на България също. В дневника на премиера Богдан Филов пише за една среща с германското държавно ръководство, на която Хайнрих Химлер изразява мнение, че България трябва да замени кирилицата с латиница (идея, която десетилетия по-късно ще бъде прегърната от някои български либерали, а президентът Петър Стоянов ще каже през 2001, че трябва дебат за латиницата). Излишно е да се казва, че най-висшият цивилизационен принос на нашата страна е кирилицата и славянската книжовност, без които губим основна част от идентичността си. И не е случайно, че режимът на цар Борис и Богдан Филов забранява празнуването на 24 май (както днес този на ГЕРБ и ВМРО промени името на празника, а направи опит да измени и същността му). Самият Хитлер смята, че българите са "туркомани" (т.е. някакви тюрки), което в неговите расови категории е една степен по-добро от славянин или евреин, но недостатъчно добро, че в дългосрочен план да вирее в "Обединена Европа". С положителност може да се каже, предвид отношението към българската национална идентичност и принадлежността ни към православната кирилска цивилизация (идеята за смяна на азбуката и забраната на 24 май), че България щеше да бъде денационализирана от германците. Освен това, страната е превърната в суровинен придатък към Райха. Съвсем открито германците чертаят едно мрачно бъдеще, в което българите ще изнасят почти без пари своите земеделски излишъци за Райха.

Показателно е, че по време на войната, Третият Райх дължи на България 1,5 милиарда райхсмарки, които така и не си получаваме. Парите се дължат от Райхсбанката, чийто наследник днес е Дойчебанк. Сумата или поне голяма част от нея е заради спогодба между Третия Райх и Царството, според която, БНБ ще предоставя необходимите парични суми в левове, за покриването на нуждите на германските войници в нашата страна (което не пречи на опашатите лъжи в наше време, че германците "всичко си плащали"). Първоначално се е планирало да се отделят 500 милиона тогавашни лева за издръжка на германците у нас, но до септември 1944 година, бедна и изостанала селска България е дала близо 7 (седем) милиарда лева за Вермахта.

"Исканията на суми за издръжка на германските войски в България постоянно се увеличават; за последното тримесечие те възлизат на 900 милиона, което за година би дало три милиарда и 600 милиона", казва царският финансов министър Добри Божилов.

Целенасочено и курсът на марката спрямо лева е изкуствено покачен до 39 лв за 1 райхсмарка. Клиринговото ни салдо с Райха към 9 септември, 1944 година, възлиза на близо 24 милиарда тогавашни лева.

Това е интересна тема, която заслужава отделно изследване, но за да бъдем кратки, изводът е един - Царство България бързо е превърнато в придатък към Германия, издържа германските войски и изнася целите си хранителни излишъци за Райха при твърде неизгодни цени и курс на лева към марката.

Днес много източноевропейци ще празнуват "Деня на Европа", но нека не забравяме, че без Червената армия и Съветския съюз, нямаше да има нито свободна Европа, а огромна част от нас нямаше да са дори биологически съществуващи. Всъщност, реториката за "обединена Европа" първоначално принадлежи на нацистите, много от които по-късно се включват в проектите за създаване на НАТО и ЕС, но това е друга тема. Преди всичко, нека да помним саможертвата на милионите, които загинаха за да можем ние източноевропейците да живеем, да имаме собствени държави, външна политика и право на съществуване. Да помним, че чумата на фашизма не трябва никога отново да се допуска, защото е най-жестоката и човеконенавистна идеология, която чертаеше тотален погром и геноцид над десетки милиони славяни, евреи и други народи. Хитлеризмът беше най-големият въоръжен опит на германския едър капитал и старите тевтонски амбиции за "Drang nach Osten" и колонизация на Източна Европа. Опити, които всъщност могат да се проследят още до Средновековието, а под различна форма, според някои, продължават и до днес (поне от гледна точка на икономическата зависимост).

Специално за нас българите, Втората световна война имаше три възможни сценария:

1. Този, който се и случи - България мина на страната на съюзниците, а Червената армия влезе у нас. Българската армия започна да се сражава с германците и извоюва, заедно с българските партизани, правото ни да запазим териториалната си цялост. Всъщност, Съветският съюз и лично неговият лидер Йосиф Сталин, не дадоха на Гърция и Великобритания, да разпарчетосат България, каквито планове имаше. Гръцките претенции към нас бяха за отстъпване на цялата територия на Родопите и Пиринска Македония, т.е. цяла Южна България. Слава Богу, у нас не влязоха английските, а съветските войници и Третата национална катастрофа беше предотвратена. Повече по този въпрос можете да видите в статията ми от миналата година, озаглавена "Какво щеше да стане, ако Червената армия не беше влязла в България?":

https://pogled.info/avtorski/Simeon-Milanov/kakvo-shteshe-da-stane-ako-chervenata-armiya-ne-beshe-vlyazla-v-balgariya.116187

2. Английските дивизии влизат в България 1944 година и в резултат на това, плановете на Чърчил и Атина се изпълняват. Родопите и Пиринско стават част от Гърция. Освен това, има голяма вероятност Турция да получи също награда за своя неутралитет и последвало включване във войната, макар и формално. Всъщност, говори се дори за връщане на Южна Добруджа на Румъния. В резултат щеше да остане една тотално окастрена откъм естествени свои територии България, която щеше да е още по-немощна икономически, с много по-малко население и съответното още по-малко международно влияние и икономическа тежест. Да не говорим и за съсипаните съдби на стотиците хиляди българи, които щяха да попаднат под гръцка власт, подобно на сънародниците ни в Беломорието и Егейска Македония, които или са изселени у нас, или са гърцизирани и до днес биват репресирани от гръцката държава.

3. Германия побеждава и българската икономическа и политическа зависимост от Райха стига до невъобразими висоти (или по-скоро низини). Започва процес на "де-славянизация" (какъвто макар и по-меко се води и в днешно време чрез пропаганда и псевдо-история), отказ от кирилицата, а в перспектива и от православието. Неслучайно хърватският фашист и германофил Анте Павелич казва, че православието е нежелателна религия и само католици, мюсюлмани, протестанти имат мястото си в "Нова Европа" на Хитлер. Вардарска Македония и Беломорието най-вероятно нямаше да останат български след войната, а щяха да се използват за създаването на допълнително напрежение на Балканите, каквито са били германските планове. В дългосрочен план България щеше да се превърне от марионетна държава в зона, чието население най-вероятно щеше да последва съдбата на нарочените за изтребване или германизиране поляци, чехи, руснаци и украинци.

Можем да благодарим на съдбата, че Червената армия победи Вермахта, както и че влезе в нашата страна преди англичаните. В противен случай при всяко положение ни чакаше нова национална катастрофа. Но за съжаление днес отново вървим с бодра крачка към пореден национален крах и отново повтаряме, макар и в по-мек вариант, историческата грешка на някогашните ни управляващи от Втората световна война. Ако този път обаче, елитите ни направят грешката да ни противопоставят окончателно на Русия и други държави, които са нарочени за врагове на Pax Americana, това ще е последната ни национална катастрофа и последното ни действие като държава. Часовникът за нашата родина тик-така и дванадесетият час наближава! Време е за отговорно поведение от страна, както на политическата ни класа, така и на народ и общество! 



Гласувай:
8



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4822850
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16458
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031