Повяхнал цвят, хартия, клонка суха,
забравен там, откъснат, непотърсен,
пропуснат миг, години вехти, скука,
пропаднал свят загниващ и захвърлен

в кълбо от огън ярко и красиво,
погълнало сърца, мечти, стремежи,
съдби на кръстопът, надежда жива,
една усмивка, пламнали копнежи.

Очи омайни, топъл дъх, искрица,
попиваща сълза, далечен спомен,
изписан лист, злощастната поличба
да бродиш вечно търсещ и прогонен.

Разкалян път, самотен зов в тъмата,
приканват ме далеч и без посока,
там някъде съдбата кротко чака,
отмерва с шепа пясък как живота

тече безсилно, сянка тъжна, крехка,
потрепваща по залез плахо, нежно,
повяхва неусетно стрък надежда,
пониква в утро ново цвете свежо.

Болката е просто инструмент в ръцете на твореца.