Постинг
17.04.2021 23:04 -
ПОД ЕСЕНТА
Сега си пътник в есента белязан
от сто жълтеещи през клоните посоки.
Вървиш невиждащо, с листа премазан,
към новия си дом лишен от покрив.
Вървиш в полета слепи от сланата,
безстрастно стъпил върху стих пореден
и в ласото на мислите се мяташ
сред стъпките отдавна непотребни.
Към теб последните лъчи протяга
индеферентно керемиденото слънце.
За него си замръкващ блед бродяга,
раздал имането си до последно зрънце.
от сто жълтеещи през клоните посоки.
Вървиш невиждащо, с листа премазан,
към новия си дом лишен от покрив.
Вървиш в полета слепи от сланата,
безстрастно стъпил върху стих пореден
и в ласото на мислите се мяташ
сред стъпките отдавна непотребни.
Към теб последните лъчи протяга
индеферентно керемиденото слънце.
За него си замръкващ блед бродяга,
раздал имането си до последно зрънце.
Следващ постинг
Предишен постинг
Тъжно е да съзнаваш, че вървиш към последния си дом. И само мисълта, че си раздал до зрънце имането си на другите, може да ти бъде утеха и удовлетворение.
Тази идея е прокарана в стиха чрез една мрачна есенна картина – с полета слепи от сланата и под едно индеферентно керемидено слънце.
Човешка тъга, която придружава всеки в последния му час.
Но не всеки може да я опише в стих...
Светлина в дните ти, Мисана!
цитирайТази идея е прокарана в стиха чрез една мрачна есенна картина – с полета слепи от сланата и под едно индеферентно керемидено слънце.
Човешка тъга, която придружава всеки в последния му час.
Но не всеки може да я опише в стих...
Светлина в дните ти, Мисана!
zemja написа:
Прозрение! Тъжно е да съзнаваш, че вървиш към последния си дом. И само мисълта, че си раздал до зрънце имането си на другите, може да ти бъде утеха и удовлетворение.
Тази идея е прокарана в стиха чрез една мрачна есенна картина – с полета слепи от сланата и под едно индеферентно керемидено слънце.
Човешка тъга, която придружава всеки в последния му час.
Но не всеки може да я опише в стих...
Светлина в дните ти, Мисана!
Тази идея е прокарана в стиха чрез една мрачна есенна картина – с полета слепи от сланата и под едно индеферентно керемидено слънце.
Човешка тъга, която придружава всеки в последния му час.
Но не всеки може да я опише в стих...
Светлина в дните ти, Мисана!
Много точен и съдържателен коментар направи. Прекрасни мигове ти желая!