Постинг
25.01.2021 15:52 -
Да се молим за чудо
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 3096 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 26.01.2021 08:18
Прочетен: 3096 Коментари: 16 Гласове:
19
Последна промяна: 26.01.2021 08:18
Да се молим с теб, мили, за чудо!
Не съм млада и ти не си млад,
а е ясно, след толкова лудост,
неминуемо следва разпад.
Сякаш бомбата в нашите гени
е задействана с първия дъх.
Чуй, тиктака... А сме уморени –
да превземаме връх подир връх...
Виж как в други внезапно избухва,
а животът – такъв егоист! –
продължава с поредната буква,
и без тях по житейския лист...
И подгонил прастарата лудост –
в свойта вяра направо нелеп –
да пребъде! – се моли за чудо.
Да се молим и двамата с теб!
Не съм млада и ти не си млад,
а е ясно, след толкова лудост,
неминуемо следва разпад.
Сякаш бомбата в нашите гени
е задействана с първия дъх.
Чуй, тиктака... А сме уморени –
да превземаме връх подир връх...
Виж как в други внезапно избухва,
а животът – такъв егоист! –
продължава с поредната буква,
и без тях по житейския лист...
И подгонил прастарата лудост –
в свойта вяра направо нелеп –
да пребъде! – се моли за чудо.
Да се молим и двамата с теб!
Очевидно е, че имената Тартария и Българ...
Специалният представител на ЕС за Южен К...
Ол ю нийд ис льов
Специалният представител на ЕС за Южен К...
Ол ю нийд ис льов
и да не се спирате.
цитирайrosiela написа:
и да не се спирате.
Всъщност майка ми си отиде. Това доста ме отрезви. Може би при другите "чудото" изглежда сигурно.
да ти изтрия коментара. Сама разбираш, че е неподходящ.
цитирайобади ми се.
цитирайМоите съболезнования. Не предположих. Дръж се.
цитирайvania23 написа:
да ти изтрия коментара. Сама разбираш, че е неподходящ.
fun1001 написа:
vania23 написа:
да ти изтрия коментара. Сама разбираш, че е неподходящ.
Обиждай мен обаче, поста ми, не други, които са се отбили тук.
Позната тема - сигурно е обща в разговорите на много двойки напоследък. И не е от възрастта - от времето е. От руската рулетка, в която се превърна животът ни. Знам, че си още много дълбоко в личната си скръб - и много съжалявам. Ябълката на познанието понякога има и такива горчиви, отровни парчета - и ти си отхапала от най-печалните, най-отрезвяващите. Но ми се иска да вярвам, че с времето нещата ще си дойдат на мястото - "чудото" на живота ще се оттласне от този комарджийски контекст и ще заеме пак полагащото му се място в най-вълшебните приказни сюжети.
Прегръщам те, Ваня!
цитирайПрегръщам те, Ваня!
donchevav написа:
Позната тема - сигурно е обща в разговорите на много двойки напоследък. И не е от възрастта - от времето е. От руската рулетка, в която се превърна животът ни. Знам, че си още много дълбоко в личната си скръб - и много съжалявам. Ябълката на познанието понякога има и такива горчиви, отровни парчета - и ти си отхапала от най-печалните, най-отрезвяващите. Но ми се иска да вярвам, че с времето нещата ще си дойдат на мястото - "чудото" на живота ще се оттласне от този комарджийски контекст и ще заеме пак полагащото му се място в най-вълшебните приказни сюжети.
Прегръщам те, Ваня!
Прегръщам те, Ваня!
Всички умираме. Просто сега е по-видно. Краските са сгъстени, всичко е по-отчетливо. Ще ти призная нещо - дразни ме желанието в хората за "най-вълшебните приказни сюжети". Какви чудеса?! Няма чудеса. Смъртта е гадна и болезнена и е пред всеки един от нас. Това е положението. И ако публиката желае розови измислици, нека си ги търси някъде другаде.
Никой не даде вид, че ме е разбрал. Дори и ти. Може пък да не съм се справила с идеята добре.
Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: „Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!“…
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса...
Освен магия, чувства и лудост, любовта е и... технология. А това решава много проблеми.
Милиард индуси вярват в прераждането. Библията го премълчава, с малки изключения. Ванга остро го отрича (може би се пази от конфликт с църквата). Но Дънов открито казва, че прераждането е утвърдено от Твореца като някаква форма на... икономия. Но не казва ква ще да е тая икономия.
Мене лиично смъртта не ме занимава. ЗА ЖИВИТЕ са страховете ми. Както пише Яворов "Деца, боя се зарад вас...". Не изключвам прераждането, но това е дълга тема.
цитирайдвама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: „Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!“…
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса...
Освен магия, чувства и лудост, любовта е и... технология. А това решава много проблеми.
Милиард индуси вярват в прераждането. Библията го премълчава, с малки изключения. Ванга остро го отрича (може би се пази от конфликт с църквата). Но Дънов открито казва, че прераждането е утвърдено от Твореца като някаква форма на... икономия. Но не казва ква ще да е тая икономия.
Мене лиично смъртта не ме занимава. ЗА ЖИВИТЕ са страховете ми. Както пише Яворов "Деца, боя се зарад вас...". Не изключвам прераждането, но това е дълга тема.
11.
vania23 -
10. krumbelosvet Ще отговоря с мое стихотворение. А другите неща съм ги чувала.
26.01.2021 09:43
26.01.2021 09:43
Спасение
Когато се смали светът —
до мъничка нещастна точка,
приличаща на кръстопът,
от който пътища не почват.
И светлинките в моя свят
примигват плахо и угасват,
а в мен основи се рушат
и идоли се сгромолясват,
се сещам, че те има теб
и в зейналата страшна бездна,
отворена — ей, там! — отпред —
аз знам, че няма да изчезна...
И разширява се светът —
от точицата до Вселена,
а в нея има звезден път,
по който с тебе съм спасена...
Ваня Акъллиева
цитирайКогато се смали светът —
до мъничка нещастна точка,
приличаща на кръстопът,
от който пътища не почват.
И светлинките в моя свят
примигват плахо и угасват,
а в мен основи се рушат
и идоли се сгромолясват,
се сещам, че те има теб
и в зейналата страшна бездна,
отворена — ей, там! — отпред —
аз знам, че няма да изчезна...
И разширява се светът —
от точицата до Вселена,
а в нея има звезден път,
по който с тебе съм спасена...
Ваня Акъллиева
Стихотворението ти "Спасение" е великолепно - мисля, че ти писах какво ме впечатлява в него: почти звуковата пулсация на живота, най-сигурното доказателство, че сме живи, че ще бъдем - разбира се, чрез любовта. Идеята на новата ти творба, публикувана по-горе, също ми харесва: чудо е да си жив, да останеш жив, да си все още жив - чудо, което всяка нелепа случайност може да заличи и за което трябва да се молим и да благодарим. Наистина много актуално внушение предвид патологичната ситуация, в която се намираме. Но и временно - и наистина малко патологично. Защото не оцеляването и оставането в живота, а самото живеене е истинското чудо. Да, смъртта на индивида е неизбежна - всеки един от нас е роден, за да умре - но това е основен закон на природата. А там нищо не се губи, нищо не се създава и т.н. Не е редно да повтарям krumbelosvet, но иначе се подписвам под коментара му - и в поетичната, и в аналитичната му част.
Много ми се искаше да направя опит да реабилитирам пред тебе приказното в живота - протестиращото ми съзнание се мяташе между Хамлет и Павел Корчагин, и Чеховото "три метра земя", и Каралийчевата ябълка... Най-малкото, за да те оттласна от екзистенциалното усещане за "живот като битие на смъртта". Но едва ли ще имам повече успех от този в първия коментар.
Не искам да изкривявам идеята на стихотворението ти. То само по себе си е виртуозно. Просто съм минала по този път - първите ми стихотворни опити, макар цял живот да съм се занимавала с литература, дойдоха едва след смъртта на майка ми /и бяха изпълнени със същия протест и безсилие, с паяци, прилепи, мухъл и смърт/. Седем години по-късно все още не мога да се отърся от тъгата, но животът постепенно отново добива и цвят, и мирис, и вкус.
Мислено оставам с тебе!
Поздрави, Ваня!
цитирайМного ми се искаше да направя опит да реабилитирам пред тебе приказното в живота - протестиращото ми съзнание се мяташе между Хамлет и Павел Корчагин, и Чеховото "три метра земя", и Каралийчевата ябълка... Най-малкото, за да те оттласна от екзистенциалното усещане за "живот като битие на смъртта". Но едва ли ще имам повече успех от този в първия коментар.
Не искам да изкривявам идеята на стихотворението ти. То само по себе си е виртуозно. Просто съм минала по този път - първите ми стихотворни опити, макар цял живот да съм се занимавала с литература, дойдоха едва след смъртта на майка ми /и бяха изпълнени със същия протест и безсилие, с паяци, прилепи, мухъл и смърт/. Седем години по-късно все още не мога да се отърся от тъгата, но животът постепенно отново добива и цвят, и мирис, и вкус.
Мислено оставам с тебе!
Поздрави, Ваня!
Ще се молим разбира се!
цитирайdonchevav написа:
Стихотворението ти "Спасение" е великолепно - мисля, че ти писах какво ме впечатлява в него: почти звуковата пулсация на живота, най-сигурното доказателство, че сме живи, че ще бъдем - разбира се, чрез любовта. Идеята на новата ти творба, публикувана по-горе, също ми харесва: чудо е да си жив, да останеш жив, да си все още жив - чудо, което всяка нелепа случайност може да заличи и за което трябва да се молим и да благодарим. Наистина много актуално внушение предвид патологичната ситуация, в която се намираме. Но и временно - и наистина малко патологично. Защото не оцеляването и оставането в живота, а самото живеене е истинското чудо. Да, смъртта на индивида е неизбежна - всеки един от нас е роден, за да умре - но това е основен закон на природата. А там нищо не се губи, нищо не се създава и т.н. Не е редно да повтарям krumbelosvet, но иначе се подписвам под коментара му - и в поетичната, и в аналитичната му част.
Много ми се искаше да направя опит да реабилитирам пред тебе приказното в живота - протестиращото ми съзнание се мяташе между Хамлет и Павел Корчагин, и Чеховото "три метра земя", и Каралийчевата ябълка... Най-малкото, за да те оттласна от екзистенциалното усещане за "живот като битие на смъртта". Но едва ли ще имам повече успех от този в първия коментар.
Не искам да изкривявам идеята на стихотворението ти. То само по себе си е виртуозно. Просто съм минала по този път - първите ми стихотворни опити, макар цял живот да съм се занимавала с литература, дойдоха едва след смъртта на майка ми /и бяха изпълнени със същия протест и безсилие, с паяци, прилепи, мухъл и смърт/. Седем години по-късно все още не мога да се отърся от тъгата, но животът постепенно отново добива и цвят, и мирис, и вкус.
Мислено оставам с тебе!
Поздрави, Ваня!
Много ми се искаше да направя опит да реабилитирам пред тебе приказното в живота - протестиращото ми съзнание се мяташе между Хамлет и Павел Корчагин, и Чеховото "три метра земя", и Каралийчевата ябълка... Най-малкото, за да те оттласна от екзистенциалното усещане за "живот като битие на смъртта". Но едва ли ще имам повече успех от този в първия коментар.
Не искам да изкривявам идеята на стихотворението ти. То само по себе си е виртуозно. Просто съм минала по този път - първите ми стихотворни опити, макар цял живот да съм се занимавала с литература, дойдоха едва след смъртта на майка ми /и бяха изпълнени със същия протест и безсилие, с паяци, прилепи, мухъл и смърт/. Седем години по-късно все още не мога да се отърся от тъгата, но животът постепенно отново добива и цвят, и мирис, и вкус.
Мислено оставам с тебе!
Поздрави, Ваня!
Благодаря, че си усетила нуждата ми от тях. За другото... какво да отговоря? Мога още да рова много в тъжните и страшни истини, които човек не е в състояние да понесе. Защити, какво да ги правиш.,,
да отричаме непоносимото. Но не съм в състояние още да го направя. Не знам и дали ще мога. Все пак не е ли най-важна Истината, независимо дали тя пасва на нашите желания. Ето, ти дълго си тъгувала. Нека и аз си извървя моя път.
цитирайshtaparov написа:
Ще се молим разбира се!