Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2022 10:42 - КОГА и ЗАЩО БОЙКО БОРИСОВ се ОТКАЗА да СТАНЕ ПРЕЗИДЕНТ?
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2941 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

КОГА  и    ЗАЩО

БОЙКО  БОРИСОВ се  ОТКАЗА  да  СТАНЕ  ПРЕЗИДЕНТ?

                        /Архивен  документ/


Професор Здравко Дунов

 

               ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ на 22.Х. 2006 г. и ТЯХНАТА

                 РОЛЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО РАЗВИТИЕ на БЪЛГАРИЯ                                                                                                                                                 

                                                   /август, 2006 г./

 

                                                 І. ВЪВЕДЕНИЕ

 

                                  Подготовката за президентските избори на 22 октомври 2006 г. тече интензивно и напрегнато във всички заслужаващи /някакво/ внимание политически лагери. Казвам “лагери”, защото под термина “Инициативен комитет” са на път да се покрият всички основни политически партии и коалиции. Ако не друго, то стана ясно поне това,  че партиите демагогски признаха ефективността на Генералската критика и, следователно, признаха  крахът на доверието към тях в очите на националното избирателно тяло. Това им е засега поуката от кметските избори в София; не им се ще да губят от Бойко Борисов в качеството на партии. Създадени са анализаторски екипи, проекти за предизборни щабове, водят се проучвателни, опипващи разговори със социологически агенции, ухажват се влиятелни журналисти от пресата и електронните медии.

                                 Но вероятно най-специфичното и характерното за настоящата кампания е обстоятелството, че всичко се върши скрито, потайно. Причината е, разбира се, първо, в наложеното на всички от Генерала изчакване и, второ - изравяне, събиране и подготовка за огласяване на компрометиращи биографични данни за по-конкурентните претенденти и главно за един от тях. Този факт е сигурно доказателство, че в партийните централи доминира чувството на тревожна несигурност, произтичащо от пълната им неяснота за истинския резултат на изборите.   Над всички политически лагери витае гъстата орехова сянка на столичния кмет Бойко Борисов; всички се питат какво действително възнамерява да направи Генералът. Същевременно категорично може да се каже, че в момента никой никъде не знае каква изненада е в състояние да им поднесе Бойко Борисов.

                               Разбира се, върхушката на БСП планира действията си върху основата на допускането, че Генералът ще се кандидатира за Президент. Но сред тази върхушка цари дълбоко разномислие върху изхода от възможната битка между Първанов и Борисов. Всички там са съгласни само в едно; съгласни са, че за тяхната партия залогът е прекалено голям и са длъжни да направят абсолютно всичко за осигуряване успеха на Първанов. От този успех, разсъждават те, зависи бъдещето на БСП като управляваща партия. И трябва да им се признае, че този път по изключение разсъждават правилно.

                Нека най-напред да хвърлим поглед върху обективната социално-политическа и социално-психологическа ситуация.

                      

 

          ІІ.  СИТУАЦИЯТА: НАБЛЮДЕНИЯ, РАЗМИШЛЕНИЯ,ХИПОТЕЗИ

                Каква е обективната ситуация, която в последна сметка винаги по необратим начин структурира нагласите в общественото мнение? Преди опита за отговор на така поставения въпрос ще направя една леко фриволна, но същевременно достатъчно коректна и евристична като смисъл аналогия.

               Общественото мнение, настроение и нагласа; социалната установка, както би се изразил световно значимият психолог Узнадзе, може да бъде оприличено/а/ на някакво грамадно, тромаво и външно безформено животно. Нещо като слонът, опипван от слепецът. Всички политически субекти са научили, че това животно има сетивни органи, върху които може да се въздействува с целенасочено подбрана и подадена му информация. И са уверени, благодарение на имиджмейкърите, социометрите и политолозите, че ако успеят да му пробутат изгодната за тях информация, животното ще реагира в контекста на Павловския условен рефлекс, т.е. ще действува по изчисления от тях начин.  

                В целия свят обаче, камо ли конкретно в България, са много малко хората, които дълбинно разбират, че механизмът, по който голямото животно, символизиращо в случая общественото мнение, преработва получената /всъщност – целенасочено пробутана му/ отвън информация, функционално много повече прилича на кибернетичната “черна кутия”, отколкото на Павловския условен рефлекс. А кибернетичната кутия се нарича “черна” тъкмо затова, защото никой не може рационално да проникне вътре в нея и на човека му е позволено да знае само това, което влиза на “входа” и това, което излиза на “изхода”. А какво се случва вътре в “черната кутия”, си остава непонятно за който и да било рационален анализ.

                      Истинският проблем е, разбира се, там, че много често между контролирано вкараната информация през “входа”, от една страна, и ответното действие на животното, от друга страна, съвсем не съществува желаната и предвиждана връзка.  Или, казано с други думи, животното реагира АВТОНОМНО, СВОБОДНО; ти си очаквал от него едно, а то прави съвсем друго.

                       Никой никога няма да може рационално-теоретически да обясни, да реконструира с какво точно и по какъв точно начин Бойко Борисов влезе в умовете и сърцата на хората от българската нация и спечели както тяхното уважение, така и тяхното доверие. Но за истински умните хора това изобщо не е и необходимо. “Черната кутия” е получила информация от неговата личност и неговото поведение, преработила е по незнаен за рационалиста механизъм тази получена на входа информация и е изкарала на своя изход резултат, който в днешните си мащаби не е предварително предвиждан от никого, включително и от самият Бойко Борисов. Резултат, който изяжда нервите и трови душите на всички амбициозни български политици, превърнал се е в кошмар за сънищата и будуването им.

                 Естествено, тук трябва да направя едно съществено уточнение. Генералът няма как отрано, много отрано да не е притежавал интуитивното усещане, че той ще успее, че у него твърдо е налице нещо, което го прави благоприятно, позитивно различен от другите.  Без такова интуитивно усещане, макар и на подсъзнателно равнище /Фройдизмът, между впрочем, е непреходно гениална концепция /, никой отделен индивид не може да постигне СПОНТАННО, НЕПРЕДНАМЕРЕНО ИЗЛЪЧВАНЕ на чувство за доверие, стабилност и сигурност, което излъчване представлява абсолютно необходимо условие ЗА ПРИЗНАВАНЕ на един човек като ЕСТЕСТВЕН ВОДАЧ  от страна на големи социални групи.

                 Хегел твърдеше, че понятието “ПРИЗНАВАНЕ” играе фундаментална роля в самоорганизирането на човешкия социум в битието му на система от конкретни хора, приели ДОБРОВОЛНО неизбежната сама по себе си ЙЕРАРХИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ на обществото. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЗНАВАНЕТО, трансформирал се историко-социологически у Макс Вебер в ПРИНЦИП ЗА ЛЕГИТИМИЗАЦИЯ НА ВЛАСТТА, е  философско-нравствената основа, върху която израства и се крепи не само силата, но и ВЪТРЕШНО ПРИЕМАНИЯТ от селяните и третото съсловие господарски авторитет на аристокрацията. В Англия, макар и преживяла Оливър Кромуел, и до днес е така. Доказателство е фактът, че от времето на Исак Нютон всеобщото признаване на нечии национални заслуги става, като му се даде титлата “лорд”.

                  А българинът, който, между впрочем, по обясними причини, е исторически скаран с ПРИНЦИПА НА ПРИЗНАВАНЕТО, а оттам и с респекта към легитимността на властта, до ден днешен продължава да задава любимият си балканско-бабаитски въпрос: “ТИ КОЙ СИ, БЕ? ЗНАЕШ ЛИ ТИ АЗ КОЙ СЪМ, БЕ?” Та да се издигнеш като ЕСТЕСТВЕН ВОДАЧ на хора със слабо развита социалност и липса на склонност за признаване на другият като нас, българите, това си е цяло чудо, за радост извършено от Бойко Борисов.

                    Аз възприемам, чета, слушам и гледам с философско-антропологично любопитство  глупостите, които се разпространяват за Бойко Борисов. Стоян Михайлов например в очите на много хора минаваше за умен човек по времето на Тодор Живков, когато беше секретар на ЦК на БКП  и заместник-председател на Министерския съвет. Негов син между другото е главният партиен социолог на БСП Михаил Мирчев, който много се влияе от баща си при разработване на теоретичните модели и хипотези за своите проучвания.

                       Но когато в едно дълго-дълго телевизионно интервю с Михайлов /от 12 април по телевизия “7 дни”/ водещият го запита за ГЕРБ след първия “бум” с големите проценти, той симпатично се усмихна и чистосърдечно си призна, че за него ГЕРБ е несериозна работа. Бойко Борисов пък бил съвършено неподготвен човек. Не знаел нито икономика, нито социология, нито политология; изобщо... пожарникар, когото българите харесвали само заради ниското  равнище на своята политическа и всякаква там култура. Ама че “умен” комунистически професор и висш номенклатурчик е Стоян Михайлов, да ти е приятно да си имаш работа с такива като него...

                     Сергей Станишев пък е апологет на предизборни кампании, теоретично разработвани от експерти, които въобще не могат да надскочат учението на Иван Петрович Павлов за условния рефлекс. Тези експерти си въобразяват, че е достатъчно САМО ДА ПОКАЖЕШ на кучето ПО-ГОЛЯМО парче месо, за да почне то да натиска по-интензивно копчето на електрическата лампа. В парламентарната си предизборна кампания социалистите например самоуверено и глупаво заложиха на подхода, при който арогантно се демонстрира пълна убеденост в победата с надеждата, че тази демонстрация на убеденост ще им донесе гласовете на колебливите, понеже на теория било известно, че отделният индивид все още тачи поговорките: “Където всички /мнозинството/, там и аз”; “Каквото с другите, това и с мен”.

                    Искам обаче да поясня. В началото това беше само предизборен подход, метод, предложен като модел от експертите, взели го на заем главно от американския опит, според който “вярата в успеха и говоренето за успеха пораждат успех”.  Управляващата  върхушка в БСП обаче не схвана дори това, че става дума за метод, а не за реалност. И си повярва, че наистина, в действителност предварително е спечелила изборите, т.е. взе собствените си думи /така е правил с успех само Исус Христос/ за факт на живота. Понеже в президентската кампания те вече ясно дадоха знак, че ще работят по същия начин, аз ще приведа един пример, в сюжета на който съм личен участник.

                         На 25 юни 2005 г., денят на парламентарните избори, в 6 часа и 25 минути сутринта, се засякохме с Румен Овчаров на тиха и безлюдна алея в Южния парк под правителствената болница. Поздравихме се, тъй като повече от десет години се срещаме редовно сутрин в парка и отвреме навреме разменяме по някое изречение. Усмихнат, аз му подхвърлих: “Гответе се довечера да замръкнете с 80-85 депутати.” Овчаров настръхна, махна пренебрежително и високо през рамото си с ръка и с най-неподправена убеденост изрече: “Невъзможно! Печелим абсолютно мнозинство, над 120 депутати.” Личеше, че напълно си вярва човекът. От което пък на мен ми стана съвършено ясно, че върхушката на БСП няма дори представа какво я чака през идващата нощ. Такива единични факти в качествен смисъл понякога струват повече от цяло емпирично социологическо изследване. Защото се изяснява какво действително мисли, т.е. какво е равнището на върхушката от БСП.

                   Нагласите на общественото мнение, КОГАТО ТО Е ВЕЧЕ СТРУКТУРИРАНО като съвкупност от оформени предпочитания, могат да бъдат с приемлива точност измерени от умните и добросъвестни професионалисти-социометри. Но истинският проблем е в това, че  ПРОЦЕСЪТ И МЕХАНИЗМИТЕ, ПО КОИТО ВЪРВИ, ТЕЧЕ СТРУКТУРИРАНЕТО на общественото мнение, не могат да бъдат уловени от никаква социометрия. На сегашният етап, например, стойностни предвиждания могат да се правят само от професионални анализатори с мощна интуиция и с фундаментална теоретическа подготовка, защото в момента се опипва качествената нагласа, а не количествените параметри на избирателното тяло. Сега, около средата на месец август 2006 г., ИЗБИРАТЕЛИТЕ САМИ НЕ ЗНАЯТ нито за кого точно ще гласуват като отделни граждани, нито кого ще изберат съвкупно, в битието си на целокупно избирателно тяло, на 22 октомври 2006 г. Общественото мнение просто ОЩЕ НЕ Е СТРУКТУРИРАНО така, че в него да се оформи тенденцията за необратимост на резултатите от гласуването.

                  За да бъда по-конкретен, ще се изразя така: общественото мнение се намира в СЪСТОЯНИЕ на ОЧАКВАНЕ да се появят факти, които много бързо после ще го структурират. Далеч не само политиците с тревожна несигурност гадаят какво ще направи Бойко Борисов. Кандидатурата на Генерала се очаква от нацията. Без окончателна яснота около неговото участие в президентските избори поне половината от българските граждани не желаят изобщо  на този етап да решават за кого ще гласуват и дали въобще ще гласуват.

                    Вярно е, че около 65-70% от имащите право на глас и упражняващи това право мислят, че г-н Георги Първанов трябва да бъде сменен от нов Президент. На теория това са около четири милиона избиратели, докато ресурсът на сега действуващият Президент е някъде около милион и шестототин хиляди плюс минус сто хиляди души. При това този ресурс на г-н Георги Първанов е константен, почти еднакъв за първия и втория тур; само чудодейната поява на Волен Сидеров на балотажа може да му донесе допълнителни гласове срещу атакаджията.

                 Очаква се да гласуват между три милиона и половина и четири милиона избиратели. Ако се включи в президентските избори, Генерал Бойко Борисов на първия тур ще се движи някъде около гласовете на Първанов, възможно е дори да се класира втори с изоставане до 5-6% /приемам като задължителен за такава ранна прогноза възможно най-лошият вариант/. На втория тур обаче той твърдо минава над два милиона избиратели, с което ще спечели ясно очертала се, дори убедителна победа.отговора на този въпрос, макар да си го имам като становище за лична употреба. Но признавам и това, че ми е три пъти по-трудно да си отговоря какво ще прави Генералът, ако не направи това, което нацията очаква от него да направи.

               Аз не мога да си позволя да мисля и да пиша като човек, вживял се в ролята на съветник, който дава акъл не на друг, ами пък точно на Бойко Борисов. Но следя с възможната за мен абсолютна внимателност всички думи и знаци, които той изрича и дава, а така също тонът, с който ги дава и жестовете, които извършва. За мен беше много символичен жестът пред Бареков с вратовръзката, която “си слага”. Този жест беше спонтанен и естествен; той показа, че най-малкото Бойко Борисов НЕ ИЗКЛЮЧВА възможността от изпълнението на подобна “тегоба”. Пределно ясна семантика се съдържаше и в думите на Цветан, че децата ни май ще четат от учебниците по история, че България е вляза в 2007 г. “с два президента”. Интересно, дори големите ни журналисти пропуснаха покрай ушите си тази ключова фраза...

                Бойко Борисов е доказал, че благодарение на рядката си дарба на автентичен мислител,  той е способен САМ да взема най-правилните решения. Затова не смятам, че някой друг, който и да било той, е в състояние да му подсказва решения. Да бъде човек Президент на своята нация и на своята държава е най-висшата от всички висши отговорности, затова може да бъде поета единствено по силата на абсолютно суверенно, лично волево решение. Но същевременно мисля, че за него е колкото нужно, толкова и полезно да чува и да знае различни мнения, различни гледни точки. Затова и споделям моето становище, като се опитвам да го представям в логическата схема на неангажиращото формално-математическо мислене, т.е. на схемата “АКО... ТО...”

                 Генералът ИЗГЛЕЖДА уязвим за критика по темата за “изоставянето” на столицата София като неин кмет, получил доверието на гражданите. Защото е факт, че София има реални тежки проблеми. И никой негов опонент, да не говоря за противник или враг, няма да пропусне да го засегне тъкмо на това несъмнено болно място. Така че АКО съществуват основания за рисково съмнение относно спечелването на президентските избори, ТО Бойко Борисов не би трябвало да участвува в тях. Загуби ли изборите от Първанов, Генералът ще бъде “изяден” като върнал се на мястото си кмет от БСП и ДПС, а НДСВ ще гледа сеир. Следователно, евентуалното участие в президентските избори трябва да почива на пълна сигурност в успеха и да включва ясно разяснение за софиянци, че те имат и ще имат неговата неизменна грижа и подкрепа.

                Доколкото познавам световната и българската философия на историята, а така също антропологията като философия на човека, аз лично не мога да си представя, че един  сигурен в победата си национален водач ще се откаже да я спечели, особено пък победата на живота му. А Генералът е и стопроцентова спортна натура, “победител” и “отличник”, както основателно е споделял Бойко Борисов за себе си. 

                 Следователно, лично аз отвътре съм склонен да мисля, че в момента, в който Генералът СЕ САМОУСЕТИ и САМОВЪЗПРИЕМЕ като сигурен победител в президентските избори, той ще тръгне неудържимо към тях, АКО... АКО вече не го е направил. Но той е БЛИЗНАК, аз също съм от тая зодия и знам, макар да се отнасям внимателно, със здравословен скепсис към астрологията, че “близнаците” предпочитат да вземат окончателните си решения в последния допустим от времето и обстоятелствата момент. В противен случай те се чувствуват неуютно и непрекъснато си самопривеждат аргументи против основателността на едно взето, но все още неприведено в действие решение.

                  Обективното положение на нещата в България обаче сега е такова, че Бойко Борисов просто май няма какво друго да направи, освен да се включи в изборите. Без него Първанов е сигурният следващ Президент, а с Първанов трипартийната коалиция не само ще изкара мандата си, ами твърдо ще пробва да погуби кариерата напред и нагоре на Бойко Борисов. Не трябва да се подценява наглостта и яростта, с която Румен-Овците нападат Генерала; тези индивиди консумират властта с такова опияняващо ги удоволствие, с каквото един френски аристократ отпива от кристална чаша със старо шампанско. А в БСП и правителството те са всесилни; каквото поискат, това и правят. Опасни, твърде опасни могат да бъдат тези двама човека, докато са облечени с неконтролирана от никого власт.

                 Трябва да кажа и следното.   Голямото животно, което дадох като пример за символизиране на общественото мнение, носи малко женска природа, т.е. проявява неясно как мотивираната си благосклонност преди всичко към ПОБЕДИТЕЛИТЕ и ПОБЕЖДАВАЩИТЕ. За общественото мнение в неговата непарциализирана цялостност всяка загуба /както в спорта, така и в политиката/ в някаква степен затъмнява ореола на загубилият. А може да изглежда парадоксално, но е факт: ситуативно нещата в момента са се сложили така, че ДОРИ ДА НЕ СЕ КАНДИДАТИРА ЗА ПРЕЗИДЕНТ, ОТ ГОЛЯМА ЧАСТ НА НАЦИЯТА БОЙКО БОРИСОВ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗПРИЕМАН КАТО ЗАГУБИЛ ОТ ПЪРВАНОВ, а оттам и като загубил от БСП.

                   Разбира се, това няма да бъде лична загуба на Генерала; тя ще бъде загуба или, казано по-прецизно, ЩЕ СЕ ИЗЖИВЯВА КАТО ЗАГУБА от хората, които са възлагали своите – при това големи – надежди на Бойко Борисов. Това е може би труден за рационално разясняване, но изключително съществен момент. Да си представим, например, че в София се организира футболен турнир между “Левски”, “Раднички” /Ниш/, ЦСКА и “Ювентус”. И малко преди началото на турнира стане ясно, че “Ювентус” е отказал участие по някакви много-много важни причини за самия клуб. Как ще реагират футболните запалянковци?

                  Първо ще бъдат разочаровани, естествено, задето изпускат шанса да наблюдават истинска, голяма игра. Но малко ли ще бъдат и тези, които винаги тълкуват всички събития, и няма ли те наред с другите обяснения да пуснат и “обяснението”, че “Ювентус” не дошъл от страх да не падне от “Левски” и от ЦСКА и по този начин да загуби своя престиж? Примерът ми е спортен, но съм сигурен, че Генералът е изцяло наясно колко съществена е направената аналогия.

                  Като разсъждавам върху всички аспекти на президентските избори, склонен съм да формулирам ХИПОТЕЗАТА, ЧЕ УЧАСТИЕТО НА ГЕНЕРАЛ БОЙКО БОРИСОВ В ТЯХ Е В ПРАВО-ПРОПОРЦИОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ ОТ СТЕПЕНТА НА НЕГОВАТА УБЕДЕНОСТ В ТЯХНОТО СПЕЧЕЛВАНЕ. ФОРМИРА ЛИ СИ /ако вече не го е направил/ ТАКАВА УБЕДЕНОСТ, БОЙКО НЕУДЪРЖИМО ЩЕ СЕ УСТРЕМИ КЪМ ПОБЕДАТА И ЩЕ Я СПЕЧЕЛИ, ЗАЩОТО ПРЕКРАСНО ЗНАЕ КАКВА ЩЕ БЪДЕ НЕЙНАТА ЦЕНА ЗА БЪЛГАРИЯ И, НАЙ-ВАЖНОТО, ЗАЩОТО ГЕНЕРАЛЪТ СТРАШНО МНОГО ЦЕНИ ДОВЕРИЕТО НА НАЦИЯТА КЪМ НЕГО И В ТОВА СИ КАЧЕСТВО Е БЕЗЦЕНЕН КАТО ВОДАЧ.

 

                           ІІІ. КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТИТЕ-АСИСТЕНТИ        

                  На практика няма значение колко и кои кандидати ще се появят освен Георги Първанов и Бойко Борисов, защото победителят ще носи името на един от тях. Но в цялостния контекст на изборите внимание заслужават и поне още няколко личности: Петър Стоянов, Неделчо Беронов, Георги Марков, Волен Сидеров и Николай Свинаров.

                   Обективно ПЕТЪР СТОЯНОВ постъпи правилно, като си оттегли кандидатурата, защото е неизбираем даже с попътния вятър в гърба му от страна на Бойко Борисов. Петър е мой студент; още отпреди тридесетина години той се сближи с мен и аз винаги съм имал от него много добри лични впечатления. Той беше и добър Президент, макар да направи в момента на заклеването си много тежък грях спрямо църквата и Патриарх Максим; закле се пред разколника Пимен и то... в присъствието на истинския Патриарх. Лично за мен тази негова  клетва беше причина да не му се обадя нито един път, докато беше Президент.

                   През 2001 г. Георги Първанов действително стана Президент по волята на негово величество Случаят. Но причината по моята преценка не беше злополучният дебат между Петър Стоянов и генерал Богомил Бонев. Причината беше в намразеното от нацията правителство на Иван Костов, пометено от Царят. То беше правителство на СДС и нямаше начин кандидатът на СДС /макар и с направените уговорки/ за Президент да спечели тогавашните избори. Просто нямаше гласове и... толкоз! Срещу Петър Стоянов щеше с пълна сигурност да спечели балотажа и Богомил Бонев, само че не успя да се класира. Богомил взема гласовете си тъкмо от СДС, понеже се противопостави на Иван Костов. Само че на онези бивши гласове от СДС, които на парламентарните избори отидоха при Царя. На тези избори аз бях пратил сина си да работи в щаба на генерал Богомил Бонев и отлично знам как стояха нещата отвътре. Петър Стоянов беше обречен от правителството на Иван Костов и лично от драгалевският Командир, а от измърмореният призив на Царя против Първанов се възползува генерал Бонев. 

                      Разбира се, това е вече история. Но понеже в момента СДС пак е в тежка позиция, а Иван Костов по никакъв начин не би останал в коалиция, издигнала Петър Стоянов, бившият ни Президент за втори път се оказа човек, изоставен от политическият шанс. За президент той не можеше да бъде избран, но можеше да мобилизира десните избиратели и да укрепи собствените си позиции в дясно.

                      Въобще случаят с неговата несъстояла се кандидатура е многозначен. Петър беше в много трудно, да не кажа безизходно политическо положение. И аз лично си позволих, в качеството на негов стар и доказано безкористен приятел, да му направя съвършено необичайно предложение. Позволих си абсолютно от свое име да му предложа да издигне пред десните партии  кандидатурата за президент на ... генерал Бойко Борисов.

                     Той щеше да предприеме изключително рисков политически ход и да се подложи на страхотен натиск както от страна на Иван Костов, така и от хора в собствената си партия. Пък и такъв ход би изисквал предварително съгласуване с Генерала; ами ако той въобще не възнамерява да се кандидатира за Президент? Тогава край с политическата кариера на Петър Стоянов. Но ако все пак Петър Стоянов беше предприел предлаганият му от мен рисков политически ход, СДС като партия  с далеч по-голям успех щеше да направи това, което днес правят БЗНС и ВМРО... И може би в душата си Петър съжалява за пропуснатия шанс да се окаже смел и далновиден политик, виждайки накрая мизерният резултат от усилията на десните. Защото, макар и очевидно рисково, моето предложение беше задълбочено промислено и аргументирано; стратегически от него СДС и Петър Стоянов безусловно печелеха.

                      В последна сметка  Петър Стоянов се оказа в ситуация, от която той вече не можеше да излезе с добро решение; Костов, за жалост, го беше вече прикарал в ъгъла. Ако неговата кандидатура беше останала, от това произтичаха най-малко две тежко неблагоприятни последици. Първата е, че Костов пак щеше да си предложи свой човек и Стоянов нямаше /както ще стане и сега/ да бъде единственият десен кандидат. И втората – името на Петър Стоянов затваряше пътя за кандидатиране на Бойко Борисов, т.е. на единственият печеливш кандидат срещу Първанов. А лично аз продължавам да мисля, че времето за смяна на г-н Георги Първанов е именно сега, днес, а не след пет  години. Друг е въпросът, че психологически Генералът може би е предпочитал Стоянов да остане кандидат, подкрепен и от него. Обективно все пак е добре, че вратите пред Бойко Борисов останаха отворени, защото Петър Стоянов нямаше реални шансове, макар несъмнено да е ПО-ПОДХОДЯЩИЯТ за България Президент в настоящият момент от Георги Първанов.

                 НЕДЕЛЧО БЕРОНОВ... Откъдето и да бъде погледнат, г-н Беронов е тотално неподходяща личност за кандидат-президент. Прекалено възрастен, съвършено неизвестен, средняшки интелект, провинциалист по мислене, говорене и манталитет, карикатурно амбициозен съвсем не за годините си, пълна креатура на Иван Костов. Играе му се на старецът на популярност и на избори...

                  Впрочем, доколкото е възприеман главно за човек на Иван Костов, няма лошо драгалевчанинът да се издъни чрез него. Лошото е за СДС и преди всичко за Петър Стоянов, тъй като е много вероятно даже избирателите на СДС да не гласуват за Беронов. Ако Бойко Борисов се кандидатира, лошото се преобръща на добро, тъй като седесарите може още на първия тур да се ориентират към него. Но без Генерала Петър Стоянов и СДС ще претърпят крах, който по принцип не е полезен за България.

                 ГЕОРГИ МАРКОВ... Ако Бойко Борисов, не дай Боже, не се кандидатира, или пък обяви участието си в “последната секунда”, на политическия терен със сигурност ще заиграе и Георги Марков, неиздържал да изчака Генерала докрай. Познавам Георги Марков отлично, макар да сме имало малко лични контакти, при това отдавна. Той беше докторант по право при мен в БАН и веднага ме впечатли с редица много силни качества, затова следях публичното му развитие постоянно и с интерес.

                 Но тук аз няма да анализирам силните му качества, понеже той няма никакъв шанс да бъде избран за Президент, където да реализира тези свои качества. Ролята на Марков ще бъде в предизборната кампания, в която е способен да направи Беронов за смях и въобще да остави ярка диря със своя колорит в жестовете и говоренето. Естствено, че името агент “Николай” ще бъде пуснато в обръщение от костовистите, но успоредно с “Гоце” то никого няма да стресне особено много.

                АКО се случи така, че Бойко Борисов и Георги Марков да участвуват и двамата в кампанията, ТО юристът Марков ще свърши невероятно полезна работа срещу Първанов и ще се окаже стратегически съюзник на Генерала. В момента никой друг кандидат за президент в България не би могъл така драстично и в последна сметка ефективно /макар и обективно не в своя полза/ да критикува Георги Първанов, както е способен да го прави Георги Марков. Същевременно той изпитва много добри личностно-човешки чувства към Генерала.

                   ВОЛЕН СИДЕРОВ... Ако съпругата му Капка Георгиева реши така, Волен ще се включи в изборите. Но според моята частна осведоменост той лично не изпитва ентусиазъм да гълта хапчето на предизвестената загуба. Волен болезнено не обича да губи, особено в личните противоборства. Затова Капка Георгиева е мобилизирала цялото си “разузнаване” да изясни предварително, дали на изборите ще участвува Бойко Борисов. Нея лично я привличат популярността, балотажът и парите, а мисли, че тъкмо и единствено Генералът стои на пътя към трите удоволствия. Загубата от Първанов атакаджиите не я броят за истинска загуба; нея те лесно ще обяснят с непреодолимият на този етап заговор между комунистите, турците и царят. Виж, загубата от Генерала би била строго личностна и затова тя никак не се харесва на Георгиева и Сидеров.

                   Ами НДСВ и /евентуално/ СВИНАРОВ? Трима приятели-депутати от движението /двама заедно и един независимо от тях/ ми разясниха, без да се ангажирам аз лично с достоверността на това разяснение, че там виждали затруднението си приблизително така. Електоратът на НДСВ /когото те продължават да броят за повече от половин милион избиратели/ не желае да гласува за Георги Първанов. Същевременно ръководството им пък не желае нито да напуска коалицията, нито да се компрометира пред Станишев и Доган като ръководство, което не владее своите поддръжници.

                  Понеже Станишев и Доган си знаят броят на сигурните гласоподаватели, те лесно биха забелязали, че всъщност от страна на НДСВ не са получили гласове. Какво е тогава това партийно ръководство, което /без собствен кандидат/ официално ще трябва да подкрепи Първанов, но реално няма да му даде гласове? И смятат, че решават задачата си, като издигнат собствен кандидат, представянето на когото е без значение, но им измива очите на първия тур пред коалиционните партньори. А на балотажа вече няма как да се преценява кой за кого е гласувал; грижа на Първанов е да си спечели победата. Звучи елементарно, но така говорят депутати с определена тежест в царската парламентарна група. Разяснението им няма нужда  от коментар, понеже такъв кандидат е без никакво значение в изборите.

 

 

 

 

 

 

                        ІV. БОЙКО БОРИСОВ или ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ?

 

                    Отговорът на този колкото съдбовен, толкова популярен и любопитен  за нацията въпрос е в мисленето, чувствата, преценката,  волята и решението на един единствен човек – о.р генерал-лейтенант и кмет на столицата София Бойко Борисов. Без неговото участие в изборите Георги Първанов печели до такава степен убедително, че може да го направи още на първия тур. Промените, които парламентарното мнозинство и правителството извършиха в закона за избор на Президент и в други управленчески решения, цели точно това. След тези промени ЦИК е тотално във властта на мнозинството, а в качеството си на законни български гласоподаватели вероятно ще се окажат по-малко от шест милиона граждани, т.е. ТРИ милиона гласували на първия тур ще представляват 50% плюс един от списъчния състав на избирателите.

                    В очите на върхушката от БСП първият тур за г-н Първанов изглежда като триумфална разходка на предизвестен победител. Ако Генералът реши да не участвува, то вероятно така и ще стане. Подобно на парламентарната им кампания, в БСП ще възприемат лозунга: “Първанов – Президент на първия тур!” Вторият тур обаче си е кошмарен за социалистите дори без Бойко Борисов, защото как се води кампания в директно противоборство срещу Георги Марков или Волен Сидеров? Срещу Сидеров поне проблем с победата няма, но Марков би могъл да ги побърка за една седмица. Така че те измениха нормативните документи с явната цел за избягване на втория тур при евентуално отсъствие  на Генералската конкуренция.

                    По-рано аз формулирах хипотезата, че БОЙКО БОРИСОВ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА УЧАСТВУВА НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ ЕДИНСТВЕНО ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ Е НАПЪЛНО СИГУРЕН В ТЯХНОТО СПЕЧЕЛВАНЕ. Ако такава сигурност е налице или се оформи в съзнанието на Генерала, то нито аз мога да си представя, нито пък има пример в българската история, когато сигурен в победата си, доказан национален водач решава да се откаже от битката за извоюването на тази победа. Ако става дума за вътрешното ми личностно убеждение, то е твърдо – Борисов печели. Но трябват, разбира се, аргументи с безспорна национална значимост. Има ли такива аргументи? Повече от вярно е, че ги има; аз съм се спирал на тях и в други текстове.

                    И ВСЕ ПАК – ДОСТАТЪЧНИ ЛИ СА НА ТОЗИ ЕТАП АРГУМЕНТИТЕ, ЧЕ БОЙКО БОРИСОВ ЩЕ ПОБЕДИ ПЪРВАНОВ И ЩЕ СТАНЕ СЛЕДВАЩИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРЕЗИДЕНТ?

                    Всяка прогноза притежава иманентно вероятностен характер. На този свят може да се случи ако не всичко, то поне достатъчно непредвидени и непредвидими неща. И затова човек никога не трябва да предприема решителни действия дотогава, докато не се е убедил, че възможният неуспех няма да има по-тежка за плащане цена, отколкото е позитивната печалба от успеха. Какво значи дори 70% сигурност, че ще станеш Президент, ако другите 30% носят рискът за край на една възходяща политико-държавническа кариера? Но може ли пък изобщо без риск?

                  Не, без риск никъде не се успява в живота – нито в научните хипотези, нито на театралната сцена или на телевизионния екран, нито в предприемачеството, нито в спорта, нито в политиката. Но рискът трябва да бъде конкретно, многостранно  и внимателно преценяван. Защото той е различен за различните играчи дори тогава, когато играят една и съща игра. Бойко Борисов се намира в такава обществена ситуация и в такава лична позиция на уважаван, вдъхващ доверие у  хората човек, че просто не трябва да допуска и мисълта за загуба. Той е съсредоточие на национални очаквания; с неговото име  читавото мнозинство на българската нация буквално свързва бъдещите си надежди за европейско развитие не само във външната, но и във вътрешната ни политика.

                  На Генерала му трябва сигурност и степен на риск от грешка, която да бъде в параметрите на допустимото от най-качествените социометрически изследвания, т.е. трябва му сигурност в границите на фантастичните  95% шанс за победа. Победата може да бъде и с 51%:49%, но да е сигурна победа. В противен случай аз, примерно, ръководен от своето изключително уважение към неговата личност и от желание за съхраняване на държавно-политическото му бъдеще, не бих му предложил да участвува в изборите. Може ли да се предвижда спечелване на президентските избори от Бойко Борисов срещу Георги Първанов с 95% увереност в такова спечелване?     

                 ДА, МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДВИЖДА ТАКОВА СПЕЧЕЛВАНЕ!

                 Георги Първанов по никакъв разумно мислим начин няма откъде “да извади” повече от един милион и седемстотин хиляди гласове за своята кандидатура. Същевременно битката на Генерала за президентския пост на втория тур без никакво съмнение ще доведе пред избирателните урни минимум около четири милиона гласоподаватели. Така че са налице както необходимите, така и достатъчните основания за 95% увереност в победата. При абсолютното условие, разбира се, че Бойко Борисов организира и проведе много мощна кампания, за каквато той е напълно способен поради простите факти, че, първо, той самият е неотразим и, второ, за него всеотдайно ще работят много качествени хора.

                  Опитвам се да разбирам, че кметските задължения в този повратен и тежък за София момент заемат доминиращо място в мислите и чувствата на Генерала. За личност като него това не би могло да бъде другояче. Върхушката на БСП няма да спре да нагнетява напрежение отвсякъде – от “Дружба”, та през Суходол до Бобов дол. Почват ремонти, боклукът иска време, а “дългият инкасатор” поставя арогантни ултиматуми за “Топлофикация”.

                 Но съм вътрешно сигурен, че Генералът е изцяло наясно – почивен ден за атаките на БСП срещу него няма да има. И ако за тази партия президентските избори са важни, то два пъти по-важни ще бъдат местните и парламентарните избори. ТЕ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ОСТАВЯТ БОЙКО БОРИСОВ НА МИРА! Ако той не спечели президентския пост сега, на тези избори; ако не овладее най-високата държавна институция, няма кой друг да спре тройната коалиция да си довърши мандата. А тя със сигурност ще поиска да довърши не само мандата си, но и държавно-политическата кариера на генерал Бойко Борисов.  И признавам, че в душата си се стряскам от реалността на подобна възможност. Изследвал съм професионално и отлично познавам мръсната безскрупулност, жестокост и безпощадност на комунистите, когато се разправят с политическите си противници.

                 Абсолютно нормално е кметът на София да се кандидатира за Президент, макар да няма и година кметуване. Гласоподавателите в провинцията просто не се интересуват от този въпрос, а в София срещу “дезертирането” на Борисов скачат тъкмо онези, които изобщо не са гласували за него. Хората, които избраха Генерала за свой столичен кмет с гласовете си, го избраха затова, защото го уважават и му имат доверие като личност. И същите тези хора пак ще го подкрепят в битката му за президентския пост. Така че Бойко Борисов трябва да бъде спокоен в душата си. Той не изневерява на тези, които го направиха кмет; гласувалите за него на кметските избори желаят той да върви напред и нагоре. Останалото е чиста партийно-партизанска демагогия на Станишев и Костов, на Овчаров, Петков и Атанасов.

                   Ще завърша с един субективно-психологически мотив, който, разбира се, надали трябва да се взема особено насериозно. И все пак... По силата на уникално преплитане на житейски обстоятелства преди двадесетина години при мен се ”отвори” някаква странна за рациото способност на човешката душа. Чрез максимална концентрация на психосоматиката  аз мога да предизвиквам чуването на гласове на отлично познати за мен хора, които влизат в невероятно задълбочен диалог върху жизнено интересуващи ме въпроси. Все едно съм на театър и слушам зад завесата /нямам зрителна интуиция/ диалози от пиеса, написана за мен и разрешаваща проблемите, които аз обмислям. Или пък моят стар приятел, големият социолог /за жалост, Костовист/ професор Георги Фотев динамично ме интервюира с тежка серия от въпроси, на които аз отговарям дотогава, докато получа истинният отговор на интересуващият ме проблем.

                   Очевидно от философско-научна гледна точка става дума за това, че аз по някакъв необяснен досега начин вербализирам и поставям под контрола на самосъзнанието си критичното противоборство на мотиви, аргументи и контрааргументи, което противоборство се извършва у самия мен на подсъзнателно равнище.

                     Все едно “гледам” през прозрачен стъклен контейнер това, което не би трябвало да “виждам”, ако съм нормален човек. Така рентгенът вижда вътрешността на тялото; аз пък “виждам” вътрешността на душата си, но я “виждам” езиково, понеже нямам зрителни образи, а чувам собственото си подсъзнание Това сигурно се извършва от всички хора, но при огромната част от тях си остава докрай на подсъзнателно равнище и те не могат да си дадат рационален, съзнателен отчет каква душевна битка предшествува вземането на някакво важно решение или правенето на някакъв труден избор.

                     Миналата седмица, след като три пъти сутрин рано се засичахме с Румен Овчаров из алеите на Южния парк, аз отидох на едно място, на което съм придал малко култов характер. И предизвиках диалог между двама души, единият от които страшно уважава генерал Бойко Борисов, а другият е най-умният му непримирим противник. “Диалогът” завърши с признанието на противника му /участвувал в “диалога” с гласа, тонът и предполагаемите жестове на професор Георги Фотев/, което признание беше изречено със следните думи: “За жалост, обективната истина е на твоя страна. Аз съм учен и ще го призная. Никой не може да спре Борисов, ако той поиска да стане Президент. Никой. А казвам за жалост, защото това ще приключи политическата кариера на големия и неразбран държавник Иван Костов. Ние предпочитаме Първанов за Президент, за да трупаме сила и да успеем повече на местните и парламентарните избори. Борисов може да бъде спрян, само ако не се кандидатира в изборите. После БСП ще си го опакова като бала, те виждат в него толкова опасен противник, колкото и ние.” 

                  Господ ми е свидетел; “чух” тъкмо тези думи. Записах си ги в дневника. А после... после ги чух и от самия професор Фотев по телефона, след като под претекст уж на сънуване му разказах “диалога”. В подсъзнанието на индивида се трупат усещания, възприятия, представи и мисли, чрез които за него и в него съществува родовото, общественото съзнание, свръх-Азът на индивида, както би казал Зигмунд Фройд. Аз имах напълно същите слухови преживявания първо на парламентарните и президентските избори през 2001 г., а после на кметските в София през 2005 г. Мисля, че Генералът помни с каква пълна сигурност аз предвиждах неговата победа още от Банкя. Говоря за пълна, стопроцентова сигурност, а не просто за силна увереност.

                    Бях написал текста до горния ред от 4 часа до шест и половина тази сутрин /14.VІІІ. 2006 г./, а после, все още малко мистично настроен, хлътнах в Южния парк. И в седем часа и три минути от един завой срещу мен изскочи кучето на Румен Овчаров, а след него и министърът. “Добро утро – поздравявам аз. Каква прекрасна сутрин, дали ще бъде такава сутринта

                     “Абсолютно – отвръща ми Румен Овчаров -, ама не говоря за времето. Докладът за ЕС ще е положителен, а Първанов ще си е пак Президент.” – “А как ще победите Генерала-кмет – питам аз -, ако той се кандидатира за Президент?” – “Сигурен съм, че ще се кандидатира – продължи Румен Овчаров -, ама тоя лъжец и скандалджия е по-лесен, отколкото го мислят. До 15 септември ще му избием София от ръцете, а в провинцията хората не се интересуват много от него. Първанов и  него може да го бие още на първия тур.”

                   Това не беше екстрасензорен, а чисто сензорен диалог. Овчаров си е пак такъв нагъл и самозаблуден бодряк, какъвто беше и на 25 юни 2005 г. А с какво настроение ще посрещаме сутринта на 23 октомври, това ще го реши Генералът.

                    БОГ ДА ПОМАГА НА БОЙКО БОРИСОВ ДА ВЗЕМЕ ВЯРНОТО РЕШЕНИЕ. КАКВОТО И ДА БЪДЕ ТОВА РЕШЕНИЕ – ПРИЯТЕЛИТЕ МУ СА ЗАД НЕГО!

 

                         14.08.2006 г.

                            София

 



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258196
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол