Накратко под учението за реинкарнацията (от латински: отново-в-плът) се разбира, че след смъртта душата преминава в отвъдното, но след това отново се връща във физическо тяло. С учението е свързана и идеята, че всички постъпки („зли“ и „добри“) се вземат отново в новата инкарнация, за да се осъзнае приятното и неприятното, което сме причинили на другите, да си вземем поука и да се развием духовно. Всичко се базира на причинността, известна като Закон за причината и следствието, т.е., че каквото човек посее, това ще пожъне.

Учението за реинкарнацията говори и за колело на преражданията. Според някои кръговратът от раждане, смърт и прераждане продължава до Куково лято, защото човек постоянно залага нови причини, чиито следствия някой ден ще изпита. Това не е точно така (направо бих казал, че не бихме имали и желание…); всичко завършва с достигането на определено етично и съзнателно ниво, или казано другояче: в момента, в който станем едни „приятни“ хора, повече няма да се прераждаме на Земята.

Ще се откъснем от колелото на прераждането, когато изпълним всички задачи, които сме си поставили и преживеем всички ситуации, които сме искали да преживеем. Когато някога постигнем това, ще можем отново да изберем дали да се преродим — например, за да подкрепим наш близък като негов другар или съпруг/а в живота или да станем лекари или монаси. Ако се откажем, развитието ни продължава във финия свят. Там няма граници, тъй като и финият свят е разделен на различни нива, на които сега няма да се спирам, за да не усложнявам излишно темата.

Последната фаза на само-познание, само-облагородяване и само-работа в смисъла на учението на Христос би трябвало да може да се постигне в един живот.

Баща ми описва това малко по-подробно:

„Процесът на развитие на душите минава по пътя на превъплъщението, който за мнозина е само теория или хипотеза, но всъщност е единствената логика за разбирането на света и Бога, както доказват книгите, семинарите и международните конгреси през последните десетилетия. Трудностите възникват още при дефиницията. Преводът от латински е re-in-carne, «отново в плът», и се има предвид реинкарнацията или палингенезиса, т.е. учението за връщане в материята и повторение на земния живот като човек. При странстването на душите (метемпсихозата) се смята, че след смъртта човешкото АЗ може да премине в животинско или растително тяло. Метемпсихозата често се пробутва на западните езотерици заедно с първото, но тя няма нищо общо с чистотата на първоначалното гностично учение, и се нарича индуистки път, който се различава от нашия християнски път на съзряване на душата.“(15, S. 233)

Аз лично бих могъл да ви изброя най-различни школи, религии и учители, които са учили или учат, че има прераждане и че Христос също го е проповядвал, че съответните пасажи в Новия завет са били цензурирани и през 553 г. учението за прераждането е било забранено…, че индианците и древните германци, нашите предци, преди да бъдат „християнизирани“ са вярвали в живота след смъртта и завръщането на Земята и че велики мислители като Лесинг, Хердер, Гьоте, Шилер, Моргенщерн, Верфел, Хесе и много други са били убедени, че то съществува…

Ян ван Хелсинг

Децата на новото хилядолетие

Заради взривоопасното си съдържание, вече две книги за тайните общества на Ян ван Хелсинг са били иззети от книжния пазар в Гермация и Швейцария. Щефан Ердман е автор на книгата „Банки, хляб и бомби”. Написаното от двамата автори е изкушение за любителите на световните конспирации и предупреждение за стремежа на шепа хора да завладеят планетата. Хелсинг е убеден, че едно от стредствата за борба с тях са способностите на децата индиго, за които пише в други от книгите си.

- Г-н Хелсинг, във всяка своя книга по един или друг начин залагате на духовното ни усъвършенстване. Кое е основното, което трябва да знаем, тръгвайки по духовна пътека?

- Най-важното е да не се разконцентрираме под външни влияния. Всеки да немери своя път и да го следва безпрекословно. Това означава да се вслушваме в собствената си интуиция. Да не се стремим да намерим
Господ в храмове, в параклиси и каменни къщи, както казва Иисус. Можете също и по този начин, но всъщност всичко това, което ние наричаме Създател, може да го намерим в себе си.

- Твърдите, че всеки от нас има ангел и може сам да осъществи контакта с него?

- Да, всеки има. Висшите създания от духовния свят, ангелите например, общуват с нас чрез интуицията ни.Контактът е съществувал винаги. Осъществяваме го още като дете, а с израстването започват да ни отделят от тази връзка чрез външни влияния - телевизия, възпитание, спорт. Те може да не са негативни, но са външни. И всичко това , което казват нашите родители, баби и дядовци, учители, приятелите, пък дори и свещеника. И все по-малко вярваме, на това което чустваме за правилно чрез интуицията си.

- За това ли написахте книгата "Децата на новото хилядолетие"?

Ян ван Хелсинг: Да. В повечето случаи в предучилищна възраст децата имат изключителни способности. Разказват нетипични, интересни истории и върху това трябва да наблегнем. Парадоксалното е, че с въпросите за Господ и смисъла на живота отиваме при стари хора, въпреки, че съществата, които най - скоро са го видели са децата.