Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2022 22:09 - Банални размисли за любовта.
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 4079 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 27.11.2022 22:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Истината е, че често нямаме слово за обичта. Да, звучи прекрасно, когато кажеш „ Обичам те“, „ Не мога да живея без теб! “, Ти си любовта на живота ми “, но някак много по-вълшебно е, когато чувстваме това, отколкото когато го изречем. Казвайки го, сякаш ситуацията става твърде обикновена, земна. В момента на изричането имаме чувството, че сме погребали нещо свръхценно, че сме го убили. И съжаляваме, че сме го  казали. Думите, с които разполагаме за любовта, никога не описват точно самата нея, дори и поетичните, макар че поезията е божествен език - и тя не е достатъчна, не само когато ги изричаме на любимия, дори когато ги пишем. Затова има „ неописуеми “ неща. И това е думата, която имаме за тях.  Най-великото е, когато мълчим и се съзерцаваме с възлюбления. Защото тогава душите си казват, че се обичат. И тъкмо тогава се сливат. Това е много по-мощно, безкрайно, в сравнение с изговарянето.  Повече сила има в погледите, макар и мимолетни, в един допир на ръка в ръка, в други думи. Всекидневни думи, които не са любовни, но съдържат безкрайно само нея .



Откъс от един забравен разказ
.



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Много истина има в написаното от теб, Влади!
27.11.2022 23:05
Бих добавил също, че когато любовта мине през кревата тя се приземява от високите небета до нещо прозаично. Разбира се подменя се с една абстиненция към триенето на епидермиси. Любовта е тайнство и тайнство ще си остане. Елементарният инстинкт за коитус й отнема от ореола на божественото. От друга страна ми е трудно да се съглася с твърдението ти, че поезията не е в състояние да изрази най-висшето в любовта. В своите стихове съм се опитвал да го изразя и мисля, че на моменти съм успявал. Ще дам пример със стиха си:

СЪН В МЪГЛАТА (на Йоана)


Сънувам те прегърнала ме нежно
на морски бряг, далеч от този свят.
Вълни с езици бели близват ни вълшебно.
Шептиш в ухото ми и чувствам се богат.

Защо те срещам в края на живота?
Така фатално, невиновно закъсня.
Почти достигнах изранен Голгота,
но оживявам в твоя детски смях.

Последно време - съдно, смъртоносно.
Прелитат вещици на злите си метли.
За мен си чудото до святост съдбоносно
и възвестено с първите петли.

Не ни е съдено с тела да се познаем. -
Сгъстява капки сивата мъгла.
Два силуета сме. Ръка подай ми -
да помня вечно, че до мене си била.
цитирай
2. tikovpisane - Благодаря за коментара, Младен!
28.11.2022 08:23
missana написа:
Бих добавил също, че когато любовта мине през кревата тя се приземява от високите небета до нещо прозаично. Разбира се подменя се с една абстиненция към триенето на епидермиси. Любовта е тайнство и тайнство ще си остане. Елементарният инстинкт за коитус й отнема от ореола на божественото. От друга страна ми е трудно да се съглася с твърдението ти, че поезията не е в състояние да изрази най-висшето в любовта. В своите стихове съм се опитвал да го изразя и мисля, че на моменти съм успявал. Ще дам пример със стиха си:

СЪН В МЪГЛАТА (на Йоана)


Сънувам те прегърнала ме нежно
на морски бряг, далеч от този свят.
Вълни с езици бели близват ни вълшебно.
Шептиш в ухото ми и чувствам се богат.

Защо те срещам в края на живота?
Така фатално, невиновно закъсня.
Почти достигнах изранен Голгота,
но оживявам в твоя детски смях.

Последно време - съдно, смъртоносно.
Прелитат вещици на злите си метли.
За мен си чудото до святост съдбоносно
и възвестено с първите петли.

Не ни е съдено с тела да се познаем. -
Сгъстява капки сивата мъгла.
Два силуета сме. Ръка подай ми -
да помня вечно, че до мене си била.


Стихотворението ти е невероятно. Много хубаво е. Ала аз имам предвид, че усещанията по време на любовта са далеко от словото за тях, и чувствата, които изпитваме към любимия човек, все пак слабеят, и думите не могат да се доближат до чудото, което човек усеща, докато обича. Това имам предвид. В поезията има много художественост, тя все пак е изкуство, та неговото предназначение е да звучи красиво и трогателно, както е в твоя случай. Но пак като че не може да изрази точно какво изпитваме. Същността на любовта винаги малко ни убягва, щом стане дума за слово.

Да имаш спокойна седмица, Приятелю!

ПП: Чу ли парчето, което ти пратих на пощата?
цитирай
3. missana - Искам да го чуя на спокойствие, Влади.
29.11.2022 00:19
Това ще стане утре по някое време следобяд. Тогава ще споделя впечатленията си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 704613
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031