85 г. сл. Хр

Той [Агрикола] изпрати флота си напред да плячкосва на различни места и по този начин всее несигурност и ужас, и с армейска маршируваща светлина, която беше подсилил с най-храбрите от британците и онези, чиято лоялност беше доказана по време на дълъг мир, достига планината Граупиан, която намира окупирана от врага. Британците всъщност не се страхуваха от загубата на предишната битка и приветстваха избора между отмъщението и поробването. Те най-после бяха осъзнали, че са необходими общи действия, за да се отговори на общата опасност, и бяха изпратили посолства и бяха съставили договори, за да съберат цялата сила на всичките си държави. Вече повече от 30 000 мъже направиха галантно шоу и все още те се стичаха в цвета - всички млади мъже и онези, чиято „старост беше свежа и зелена“, известни воини с техните бойни отличия, плътно върху тях.

„Винаги, когато обмислям произхода на тази война и необходимостта от нашата позиция, имам сигурна увереност, че този ден и този ваш съюз ще бъде началото на свободата за цяла Британия. За всички нас робството е нещо непознато; няма земи отвъд нас и дори морето не е безопасно, тъй като сме заплашени от римска флота. И така във война и битка, в която смелите намират слава, дори страхливецът ще намери безопасност. Предишните състезания, в които, с променлив късмет, римляните са устояли, все още ни оставяха последна надежда за спасение, тъй като бяхме най-известната нация на Британия, живееща в самото сърце на страната и далеч от погледа на бреговете на завоюваните, можехме да запазим дори очите си незамърсени от заразата на робството. За нас, които живеем в най-крайните граници на земята и на свободата, това отдалечено светилище на славата на Великобритания до този момент е било защита. Сега обаче най-отдалечените граници на Великобритания са отворени и неизвестното винаги минава за чудесно. Но няма племена отвъд нас, наистина нищо освен вълни и скали и още по-ужасните римляни, от чието потисничество напразно се търси бягство чрез подчинение и подчинение. Разбойници на света, след като са изтощили земята чрез своята всеобща грабеж, те опустошават бездната. Ако врагът е богат, той е грабител; ако е беден, те жадуват за господство; нито изтокът, нито западът са успели да ги задоволят. Сами сред хората, те копнеят с еднаква охота за бедност и богатство. На грабеж, клане, плячкосване те дават лъжливото име на империята; правят уединение и го наричат ​​мир ( най-отдалечените граници на Великобритания са отворени и неизвестното винаги минава за чудесно. Но няма племена отвъд нас, наистина нищо освен вълни и скали и още по-ужасните римляни, от чието потисничество напразно се търси бягство чрез подчинение и подчинение. Разбойници на света, след като са изтощили земята чрез своята всеобща грабеж, те опустошават бездната. Ако врагът е богат, той е грабител; ако е беден, те жадуват за господство; нито изтокът, нито западът са успели да ги задоволят. Сами сред хората, те копнеят с еднаква охота за бедност и богатство. На грабеж, клане, плячкосване те дават лъжливото име на империята; правят уединение и го наричат ​​мир ( най-отдалечените граници на Великобритания са отворени и неизвестното винаги минава за чудесно. Но няма племена отвъд нас, наистина нищо освен вълни и скали и още по-ужасните римляни, от чието потисничество напразно се търси бягство чрез подчинение и подчинение. Разбойници на света, след като са изтощили земята чрез своята всеобща грабеж, те опустошават бездната. Ако врагът е богат, той е грабител; ако е беден, те жадуват за господство; нито изтокът, нито западът са успели да ги задоволят. Сами сред хората, те копнеят с еднаква охота за бедност и богатство. На грабеж, клане, плячкосване те дават лъжливото име на империята; правят уединение и го наричат ​​мир ( и още по-ужасните римляни, от чието потисничество напразно се търси спасение чрез подчинение и подчинение. Разбойници на света, след като са изтощили земята чрез своята всеобща грабеж, те опустошават бездната. Ако врагът е богат, той е грабител; ако е беден, те жадуват за господство; нито изтокът, нито западът са успели да ги задоволят. Сами сред хората, те копнеят с еднаква охота за бедност и богатство. На грабеж, клане, плячкосване те дават лъжливото име на империята; правят уединение и го наричат ​​мир ( и още по-ужасните римляни, от чието потисничество напразно се търси спасение чрез подчинение и подчинение. Разбойници на света, след като са изтощили земята чрез своята всеобща грабеж, те опустошават бездната. Ако врагът е богат, той е грабител; ако е беден, те жадуват за господство; нито изтокът, нито западът са успели да ги задоволят. Сами сред хората, те копнеят с еднаква охота за бедност и богатство. На грабеж, клане, плячкосване те дават лъжливото име на империята; правят уединение и го наричат ​​мир ( нито изтокът, нито западът са успели да ги задоволят. Сами сред хората, те копнеят с еднаква охота за бедност и богатство. На грабеж, клане, плячкосване те дават лъжливото име на империята; правят уединение и го наричат ​​мир ( нито изтокът, нито западът са успели да ги задоволят. Сами сред хората, те копнеят с еднаква охота за бедност и богатство. На грабеж, клане, плячкосване те дават лъжливото име на империята; правят уединение и го наричат ​​мир (ubi solitudinem faciunt, pacem appellant ).

„Природата е пожелала децата и родът на всеки човек да бъдат най-скъпите му неща. И все пак те са откъснати от нас чрез военна служба, за да бъдат роби другаде. Нашите съпруги и сестри, въпреки че могат да избегнат посегателства от врага, са опозорени под името на приятелството и гостоприемството. Нашите блага и богатства те събират за своя данък, нашите реколти за своите житници. Самите ни ръце и тела, под камшика и насред обида, са изтощени от труда на разчистване на гори и блата. Същества, родени за робство, се продават веднъж завинаги и освен това се хранят от своите господари; но Великобритания ежедневно купува, ежедневно храни своя собствен поробен народ. И както в едно домакинство последният дошъл сред робите винаги е дупето на своите другари, така и ние в един свят, отдавна свикнал с робството, като най-ново и най-презряно, са маркирани за унищожаване. Нямаме нито плодородни равнини, нито мини, нито пристанища, за чиято работа може да бъдем пощадени. Храбростта също и високият дух на поданиците са обидни за владетелите; освен това отдалечеността и уединението, макар да осигуряват безопасност, предизвикват подозрение. Оттогава не можеш да се надяваш на покровителство, кураж, умолявам те, независимо дали е безопасността или славата, която притежаваш най-ценно. Под ръководството на жена бригантите успяха да опожарят колония, да щурмуват лагер и ако успехът не беше завършил с безчинство, може би щяха да свалят игото. Нека тогава ние, един свеж и непокорен народ, който няма вероятност да злоупотреби със свободата си, да покажем незабавно при първото нападение какви герои има Каледония в резерв. Храбростта също и високият дух на поданиците са обидни за владетелите; освен това отдалечеността и уединението, макар да осигуряват безопасност, предизвикват подозрение. Оттогава не можеш да се надяваш на покровителство, кураж, умолявам те, независимо дали е безопасността или славата, която притежаваш най-ценно. Под ръководството на жена бригантите успяха да опожарят колония, да щурмуват лагер и ако успехът не беше завършил с безчинство, може би щяха да свалят игото. Нека тогава ние, един свеж и непокорен народ, който няма вероятност да злоупотреби със свободата си, да покажем незабавно при първото нападение какви герои има Каледония в резерв. Храбростта също и високият дух на поданиците са обидни за владетелите; освен това отдалечеността и уединението, макар да осигуряват безопасност, предизвикват подозрение. Оттогава не можеш да се надяваш на покровителство, кураж, умолявам те, независимо дали е безопасността или славата, която притежаваш най-ценно. Под ръководството на жена бригантите успяха да опожарят колония, да щурмуват лагер и ако успехът не беше завършил с безчинство, може би щяха да свалят игото. Нека тогава ние, един свеж и непокорен народ, който няма вероятност да злоупотреби със свободата си, да покажем незабавно при първото нападение какви герои има Каледония в резерв. Под ръководството на жена бригантите успяха да опожарят колония, да щурмуват лагер и ако успехът не беше завършил с безчинство, може би щяха да свалят игото. Нека тогава ние, един свеж и непокорен народ, който няма вероятност да злоупотреби със свободата си, да покажем незабавно при първото нападение какви герои има Каледония в резерв. Под ръководството на жена бригантите успяха да опожарят колония, да щурмуват лагер и ако успехът не беше завършил с безчинство, може би щяха да свалят игото. Нека тогава ние, един свеж и непокорен народ, който няма вероятност да злоупотреби със свободата си, да покажем незабавно при първото нападение какви герои има Каледония в резерв.

„Предполагате ли, че римляните ще бъдат толкова смели във война, колкото са разпуснати в мир? На нашите борби и раздори те дължат славата си и обръщат грешките на врага към славата на собствената си армия, армия, която, тъй като е съставена от различни нации, се държи заедно от успеха и ще бъде разбита от бедствие. Тези гали и германци и, изчервявам се да кажа, тези британци, които, въпреки че дадоха живота си, за да подкрепят управлението на непознат, са били негови врагове по-дълго от поданиците му, не можете да си представите, че сте обвързани с вярност и обич. Страх и ужас със сигурност има, слаби връзки на привързаност; премахнете ги и онези, които са престанали да се страхуват, ще започнат да мразят. Всички стимули за победата са на наша страна. Римляните нямат жени, които да разпалят смелостта им; няма родители, които да ги дразнят с бягство, човекът или няма родина, или е далеч. Малцина на брой, ужасени от своето невежество, оглеждайки небе, море и гори, които са им непознати; притиснати, така да се каже, и заплетени, Боговете ги предадоха в ръцете ни. Не се плашете от празния дисплей, от блясъка на злато и сребро, които не могат нито да предпазят, нито да наранят. В самите редици на врага ще намерим нашите собствени сили. Британците ще признаят собствената си кауза; Галите ще си спомнят отминалата свобода; другите германи ще ги изоставят, както напоследък направиха усипиите. Зад тях няма нищо страшно. Крепостите са без гарнизон; колониите в ръцете на възрастни хора; с нелоялните поданици и потисническите владетели, градовете са зле засегнати и изпълнени с раздори. От едната страна имате генерал и армия; от друга, почит, мините, и всички други наказания на един поробен народ. Дали ще ги търпите завинаги, или незабавно ще им отмъстите, това поле трябва да реши. Мислете, следователно, докато напредвате към битка, едновременно за вашите предци и за вашето потомство.

(Тацит,  Агрикола  29-32.)