Постинг
23.07.2021 04:00 -
ДЪХ И КРАТКОТРАЙНОСТ
Прочит: Йезекил 33-34; 1 Петър 5 и Пс. 139:7-16
„В Твоята книга бяха записани всичките ми дни, докато още не съществуваше нито един от тях.“ (Пс. 139:16)
С майка ми и сестрите ми стояхме около леглото на моя баща, когато дишането му ставаше все по-рядко, докато в един момент престана съвсем. малко преди да навърши 89 г., татко тихо премина във вечността, където Бог го очакваше. Напускането му ни отвори празнина у нас и ни останаха само спомените за него. И все пак, имаме надеждата, че един ден ще се съберем отново.
Имаме тази надежда, защото вярваме, че баща ни е в присъствието на Всемогъщия Бог, Който го познава и обича. Когато татко е поел първия си дъх, Бог е бил там, за да му даде дихание на живот (Исая 42:5). Дори още преди първия му дъх, а и след това, Бог е бил свързван с всеки детайл от живота му, точно както е свързан с нашия и моя живот. Бог е Този, Който го е направил по чуден начин, като го е „обвил“ в утробата на майка му (Пс. 139:13-14). И когато татко пое последния си дъх, Божият Дух беше там, държейки го с любов и отнасяйки го, за да бъде с Него завинаги (ст.7-10).
Същото се отнася за всички Божии деца. Всеки момент от краткия ни живот на земята се знае и е предвиден от Него (ст.1-4). Ние сме скъпоценни за своя небесен Отец. И нека във всеки следващ ден като очакваме бъдещия живот, да се присъединяваме към „всичко, което диша“ и да Го прославим. „Хвалете Господа!“ (150:6). А. Киеда
Скъпи Боже, благодаря Ти, че си ме създал и че ми даваш дихание и вечна надежда. Помогни ми да се държа за теб в житейските скърби и загуби, амин.
КАК ЗНАНИЕТО, ЧЕ БОГ ЛИЧНО УЧАСТВА ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ, ВИ ДАВА НАДЕЖДА? КАК МОЖЕТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ДЪХА СИ, ЗА ДА ГО ПРОСЛАВИТЕ?
„В Твоята книга бяха записани всичките ми дни, докато още не съществуваше нито един от тях.“ (Пс. 139:16)
С майка ми и сестрите ми стояхме около леглото на моя баща, когато дишането му ставаше все по-рядко, докато в един момент престана съвсем. малко преди да навърши 89 г., татко тихо премина във вечността, където Бог го очакваше. Напускането му ни отвори празнина у нас и ни останаха само спомените за него. И все пак, имаме надеждата, че един ден ще се съберем отново.
Имаме тази надежда, защото вярваме, че баща ни е в присъствието на Всемогъщия Бог, Който го познава и обича. Когато татко е поел първия си дъх, Бог е бил там, за да му даде дихание на живот (Исая 42:5). Дори още преди първия му дъх, а и след това, Бог е бил свързван с всеки детайл от живота му, точно както е свързан с нашия и моя живот. Бог е Този, Който го е направил по чуден начин, като го е „обвил“ в утробата на майка му (Пс. 139:13-14). И когато татко пое последния си дъх, Божият Дух беше там, държейки го с любов и отнасяйки го, за да бъде с Него завинаги (ст.7-10).
Същото се отнася за всички Божии деца. Всеки момент от краткия ни живот на земята се знае и е предвиден от Него (ст.1-4). Ние сме скъпоценни за своя небесен Отец. И нека във всеки следващ ден като очакваме бъдещия живот, да се присъединяваме към „всичко, което диша“ и да Го прославим. „Хвалете Господа!“ (150:6). А. Киеда
Скъпи Боже, благодаря Ти, че си ме създал и че ми даваш дихание и вечна надежда. Помогни ми да се държа за теб в житейските скърби и загуби, амин.
КАК ЗНАНИЕТО, ЧЕ БОГ ЛИЧНО УЧАСТВА ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ, ВИ ДАВА НАДЕЖДА? КАК МОЖЕТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ДЪХА СИ, ЗА ДА ГО ПРОСЛАВИТЕ?
Няма коментари