Прочетен: 7022 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.11.2019 18:02
Имаше време, когато на масата вкъщи слагахме само домашно приготвени ястия. Тогава бабите си стояха по къщите и готвеха, майките работеха на равно с бащите и като тях не умееха да готвят, а внучките стояха, надявам се кротко, до полите на бабите и попиваха с жаден поглед всеки замах на биялката, ситото и чирпака. И понеже не съм столетница, а и този блог кръстих „Аламинут”, ясно е, че аз съм онази, с опулените очи и ръце потопени в лепкавия пандишпан.
Баба ми имаше златни ръце. Готвеше, месеше, точеше и вишновка правеше, и като се има в предвид, че гледаше и на кафе, а и познаваше, всякакви други баби, често бяха у нас на раздумка. От нея и от тях запазих много хубави спомени. Сега искам да ги направя и ваши. Ако не, поне готварските рецепти си заслужават. Дори децата ми го признават.
За специални гости, а вярвайте ми за баба ми това бяха малко хора, тя винаги приготвяше едно и също и ги канеше на обяд. Години на ред едно и също меню и никой не се оплака. Защо? Не знам, но и след години, когато ѝ отивах на гости и ме попиташе, какво искам за ядене, аз рецитирах менюто ... с удоволствие: пилешка супа, леко запечено пиле, тава ориз, тава зеле с пържоли, дърпана баница и кекс. Звучи ужасно стандартно, но да можеше баба да ви го приготви... И въпреки, че времето тогава не вървеше с днешната динамика и баба ми просто си стоеше в къщи и готвеше, денят ѝ преминаваше с убийствено точен график. Готвенето отнемаше часове, започващи в 8.00. Когато я питах , къде се е разбързала, тя отговаряше – хубавата гостба си иска времето и търпението. И сега, като реша да готвя, ама наистина да готвя, завирам се в кухнята и забравям времето. Какви ги говортя. Тук трябваше да има бързи и лесни рецепти. Размислих, ще ги смеся с бабините, а вие си избирайте.
Редно е да започна с пилешката супа, нали и днес бабите правят вкусните супички, но за нея има специална история, както и за боба. За тоава ще ги оставя за по-нататък, а сега ще започна с баницата.
„Дърпаната" северняшка баница си е тънка работа, но бабината си имаше и ритуал. Преди да започне, слагаше чиста престилка (на закачалката до мивката винаги имаше две. След години до тях се появи още една, мъничка, да ми е по мярка), заставаше до масата, стъпваше с единия крак на стол, така ѝ било удобно, и започваше:
- Мимо-о, дай ми брашното – хуквах – да не забравиш ситото – после – донеси ми 4 яйца от хладилника, бързо, че трябва да се постоплят, и маслото! Дай олиото от шкафа! Дай сол!
Захарта беше в другия шкаф. Оцета до олиото...
След години изпреварвах командите, no тя не спираше да нарежда:
- И сиренето донеси, да е тука!
Не знам дали заради тези сутрини с баба, сега не търпя да ме командва никой, освен мен самата, но тогава ми харесваше. Днес не ми харесва да съм си началник. Много съм си лоша и си се юркам излишно. Забравете. Да ходим при баницата.
Вземете около 1 кг. Брашно и го изсипете на купчинка на масата или в кръгла тава. Ако имате сито, предварително го преситете. В средата направете кладенче и в него изсипете една кофичка от кисело мляко с хледка вода (по времето на баба млякото беше в стъклени бурканчета), едно яйце, равна чаена лъжичка сол или малко по-малко, половин със захар и по една супена лъжица олио и оцет. Започнете да замесвате като смесвате малко брашно с водата. Ето тук идва ролята на кръглата тава. С едната ръка аз въртя тавата, с другата замесвам. Става лесно и равномерно, и водата не изтича от кладенчето. Замесете средно плътно тесто. Извадете го на предварително набрашнената маса и започвайте да го „биете”. Баба ми казваше, че ако не удариш тестото 100 пъти в масата не става ни пита, ни баница. И така, удряйте и месете. Като стигнете до 100, тестото е готово. Разделете го на 12 топки, две от които малко по-големи – за отгоре и отдолу. Сложете ги върху памучна кърпа. Завийте с друга и оставете за около час на топло да втасат. Да, правилно сте разбрали, в дърпаната баница няma мая. И още нещо, ако идеалните кръгли малки топки не ви се получават, намерете някоя баба, съседка да ви покаже. Не се захващайте с хронологията. Знам, че днешните баби са майките, които не могат да готвят (от онова време). Само ще кажа – в един етап от живота си и те се научиха да готвят, но за това друг път. Сега за баницата:
Пригответе си 3 разбити яйца;
250 г. натрошено сирене и
eдно пакетче масло или по равно масло и олио, предварително сгорещено.
Това е тайната на дърпаната баница, а и на другата, с готови кори, маслото трябва да е горещо. Когато питките втасат, сложете няколко в горещото масло и оставете да поемат мазнината. Вземете една и я раздърпайте на ръце, колкото можете. След това поставете в средата на предварително намаслена, голяма, кръгла тава и раздърпвайте с пръсти по малко от всички страни, постепенно. Раздърпаната кора трябва да излезе извън тавата, за да не се свие по-късно, знаете го от готовото тесто за пици. На първата кора сложете само малко масло. На следващите яйце и масло. На две три места разпределете сиренето. На кора със сирене не слагайте яйце, вкусът се променя. И още нещо, старайте се между корите да остава въздух и никога не я режете на края. Смачква се и ми е клисава, после. На края изсипете отгоре останалото яйце и мазнина и изпечете на умерена фурна – 220 градуса. Когато баницата e готова, поръсете с вода и покрийте с кърпа. Ако искате горната коричка да омекне, обърнете баницата, заедно с тавата върху 2 чинии и покрийте.
Да ви е сладко!
За тези, които бързат или са оглушaли от виковете на децата – гладни сме! – препоръчвам да повторят процедурата с готови кори. Залейте баницата с почти една бутилка газирана вода „Михалково” и половин чаша прясно мляко(за кори 400 г.), и цяла вода и една чаша мляко за кори 500 г. Задължително обърнете върху чинии. И никакво кисело мляко. Това е друга рецепта. А като направите поне 10, истински , дърпани баници, ми пишете, тогава ще ви дам рецептата за дърпана габровска баница – висшият пилотаж – една кора е с диалетър повече от метър...
И сиренето се смесва с яйцата.
Сега, тичайте да хапвате, че ще изстине.
Спомних си и аз детските години и спокойните часове, които прекарвах с баба си.
Спомних си и аз детските години и спокойните часове, които прекарвах с баба си.
Е, станахме двама, ако не броим брат ми.
Ухае превъзходно !:))
Благодаря за рецептата ще я приготвя по този начин!:)
Мерси
Е те това е
да измислят програмистите секция "аромати", и за теб и за мен. Благодаря.:)