2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Трийсет години. Точно три десетилетия от момента, в който България стъпи в съвсем нова епоха. На теория тази нова епоха трябваше да докара със себе си светло бъдеще и капиталистическо щастие. Казано още по-просто, всичко трябваше да стане хубаво, светло и красиво. Трябваше да настане свобода… каквото и да значи тя.
Три десетилетия като че ли са достатъчен период , за да се направят някои изводи. Особено що се отнася до понятието „свобода”. Ето и родните медии, пишейки за 10-ти ноември, се опитаха да поразсъждават по въпроса и да направят някакви равносметки. Само че равносметките им, поне тези, които прочетох, излязоха доста противоречиви.
Ясно е, че за социализма (комунизъм е неточно да се казва, тъй като комунизмът така и не беше построен) в наше време може да се говори или лошо, или нищо. В случай, че се опиташ да защитиш соца и да говориш за него положителни неща, веднага ти налитат с обиди, подигравки, а в някои случаи даже заплахи. И на официално ниво е прието да се говори негативно за социализма, а достиженията му се пренебрегват и омаловажават.
Да приемем, че времето преди 1989-а беше тоталитарно, кърваво, несвободно, бедно, гладно и т.н. Да приемем, че демокрацията е само хубаво, а социализма е само лошо. По тази логика за всички тези изминали години (цели трийсет) България трябваше да стане свободна, прекрасна, капиталистическа и богата и да настигне Америка.
А каква стана тя?
Свободна, прекрасна и богата явно не стана. Капиталистическа все пак стана, но нищо повече. При положение, че по статистика половината българско население е в графата бедност и над една трета от българите не може да си позволи да замине на почивка, то явно капиталистически рай не се получи. Е, всъщност капиталистическия рай настана за една малка прослойка от населението, именуема мутри и олигарси, на които всъщност и принадлежи „демократичната и свободна” държава България.
Още по-очевидно за неуспеха на демократичния експеримент в България говори и ужасната демографска статистика – страната буквално обезлюдява, а голям процент от трудоспособното население емигрира. Това разбира се е пряк резултат от демократичните промени, въпреки че демократизаторите се опитват да обвиняват социализма за собствените си грешки и престъпления.
От тук произтича тезиса и че справедливост демокрацията не донесе. Все пак мутрите и олигарсите се появиха след 10-ти ноември и са продукт на новото време.
А свободата? Тя дойде ли? Зависи кой какво значение влага в тази дума, тъй като понятието „свобода” е субективно и относително.
Да, всеки е свободен да каже колко е лоша властта, че всички са корумпирани и плачат за затвора и т.н. И какво от това? Накрая мнозинството отива и пак гласува за Бойко и партията му. В такъв случай защо да кълнем соца и факта, че съществуваше само БКП и нямаше за кого другиго да пуснеш бюлетина. Днес пък си имаме ГЕРБ-БСП и резултата е същия – алтернативи на тази двуглава ламя няма. Амин.
Със свободата на словото е същата печална история – намираме се на 110-то място в света по свобода на медиите, което си е доста лош резултат и демонстрира очевидния факт, че медиите не информират, а обслужват финансово-политическите кръгове, които ги притежават. Но и в тъй-наречените развити западни демокрации въпросът с медийната свобода също е зле, тъй като и там журналистите се превърнаха в обслужващ персонал на олигарсите и инструмент на пропагандата. Най-добре го демонстрират британците и американците, нищо че вечно поучават всички останали.
Прави ми впечатление и една фраза, която често срещам у различни автори: „цивилизовани европейци”. Авторите се питат дали за 30 години сме станали част от „цивилизованата” Европа. Всъщност, самият факт, че те си задават такъв въпрос намеква, че явно не сме. От друга страна този въпрос звучи ужасно. Излиза, че европейците се делят на цивилизовани и нецивилизовани? Това е ужасно расистко. Тоест ние сме някакви недоразвити туземци, а западните бели господа са някакви божества? В такъв случай ние нямаме никакви шансове някога да бъдем възприети като равни на западноевропейците. Нали сме нецивилизовани диваци.
Естествено, че не сме диваци, а европейците не са много по-цивилизовани от нас. Даже изобщо. Но ако някои писачи се чувстват като туземци пред белите господари, това вече си е техен личен проблем.
На всичкото отгоре капиталистично-демократичната идея, която в зората на 1990-те звучеше толкова примамливо и всички мечтаеха за нея, днес е в криза. При това кризата не изхожда от нас, а от западния свят, който продължава да ни учи как да живеем правилно. СССР го няма, няма го и комунизма, а вместо тях имаме диктатура на тъй наречената западна демокрация, изразяваща се в постоянни войни, кръвопролития, социално неравенство, хронични икономически кризи и куп други проблеми. САЩ/НАТО се обявиха за победители в Студената война, но тази победа не донесе свобода и справедливост по планетата, а само породи нови конфликти и напрежение. Да не говорим, че постепенно САЩ започнаха да губят глобалното си влияние и в момента се опитват да го наваксат, но това не само че не им се получава, ами поражда още повече напрежение и конфликти.
И все пак, има ли поне нещо положително от това, че „демокрацията” победи соца? Може би фактът, че се появи интернет и всеки е свободен да пише всякакви глупости в него? Възможността да кажеш нещо без от това да има някаква полза и ефект сигурно е голяма ценност, жалко само че за това беше нужно да се съсипе държавата.
Подозирам че и след още 30 години родните журналя ще си задават същите въпроси и ще се чудят какво ни донесе 10-ти ноември и дали Преходът все пак свърши. „Демокрацията” все пак може би ще бъде призната за грешка и неудачен период от историята ни. Макар че ще има предостатъчно хора, които ще плюят по социализма. А имайки предвид колко помии се изливат върху социалистическия период на България и бъркотията в главите на младите, то поводи за оптимизъм няма много. Но пък да видим, много неща може да се променят дотогава. Дано обаче да оцелеем до това време…
Тагове:
Разговор за българския преход, проведен ...
Относно войните, мирният преход, граждан...
За тях и смъртта под властта на Запада ще е сладка.
Великият Соломон Паси, например. Кво като каза "майната му на православието"?
Постоянно го канят и обикаля ТВ-тата като цветарка. Но беше прав да плаче при приемането в НАТО. Щото НАТО нещо обърка. и вместо да ни въоръжи като съюзници, ни РАЗОРЪЖИ като ПЛЕННИЦИ. П Л Е Н Н И Ц И.
Особено последното изречение, прочетете го пак и пак ако трябва. А то, понеже е НЕОПРОВЕПЖИМО ВЯРНО, става ДОКАЗАТЕЛСТМО за верността и на останалите 4.
Но за подскачалите по митинги, май наистина е нужно белосветване.
Някакъв френец го попитал гневно, вярно ли е, че една събота в годината ни карат да работим без пари. Нашият, ЗАСРАМЕН, си признал, че е вярно (на Ленинските съботници, пролетно почистване на мръсотии, които не са обхванати от органите по чистотата). Френецът избухнал "Ако нас ни накарат, ще свалим правителството". Леонът още повече се засра(ми)л!!!!!
И не се сетил Леонът да запите КОЙ да ни плати тая събота, ЗА КОГО сме работили.
Извод:
Влюбените в запада, даже да са разумни и честни, ВИНАГИ са готови да се засра(мя)т, пред обекта на ОБОЖАНИЕТО си.