Помниш ли със тебе как започнахме?
Душите ни се сляха във една...
Едно и също двама чувствахме,
в очите ни не идваше тъга...

Сърцата ни изгаряха във мрака,
очаквайки да дойде сутринта,
Мойто във съня си даже плака -
виждаха се само през деня...

Опиянени в щастие безумно -
споделяхме си болка и сълзи...
Като деца безкрайно неразумни
се радвахме на всички дни.

Но думите, ах тез проклети думи...
Защо зловещо те ехтят???
Хвърлиха интриги помежду ни
Успяха двама да ни разделят.