Нарисувах от пясък дълго, бавно, прочувствено
и с усмивка от плясък на вълни, теб единствено.
С малко ведрост от вятъра, който днес ни подсети,
че върховното щастие се намира в сърцето ни.
Вечни спомени скътани за далечни и близки.
Само миг, просто мигване, млади, волни и дръзки.
И когато остане онзи залък единствен,
и когато не виждам, вече не виждам.
Ще си спомня очите и ръката вълшебна,
този глас, който тихо там се носеше нежно.
Ех, тогава ще тръгна и навярно застина,
за да дойда отново по-светла и силна.